Ще скрия болезнените чувства
и опората тъй нужна ще стана.
Само нощем тихо ще проплаквам
под булото на тъжната забрава.
Денем - хладна и непоколебима, ...

Пребродих хиляди пътища,
богатствата си разпилях.
Сънувах хиляди сънища
и все по-разсипна аз бях.
Раздавах радост, надежда ...

Сбогом казвам за сега
на проклетата тъга.
Сбогом, безкрайни редове.
Измъчени любовни стихове.
Сбогом, чувство несравнимо, ...

... Живот!
Като лотариен билет
с малшанс за късмет...
Какво си ти?
Миг или вечност? ...

Не те разбирам, нищо не разбирам!?
Едно ми казваш, друго ми показваш...
или обратно... може би се лъжа?
И не разбирам, нищо не разбирам!
Една си с мен... друга си далече... ...

Не вярвам. В правила не вярвам.
И в граници. В канони. В конституции.
На ничий бог, за нищо не съм благодарна,
не се бия във чужди революции.
Не следвам. Никого не следвам. ...

излизане от порното след полунощ
заспивам от обратната страна на възглавницата
там няма кошмари няма бълнуване
само натрапчивият вкус на порно
лепне по алвеолите ми ...

Винаги съм твърдяла, че съм емоционален човек. Твърде емоционален дори. Но рядко си позволявах лукса да покажа слабостта си пред хората. Сълзи съм ляла хиляди пъти през живота си, но не заради самата болка, която съм изпитвала, а заради безсилието ми да я спра. Скоро разбрах, че не съм по-емоционалн ...

Като Калина
Като Калина в македонска песен
ще ходя подир тебе като луда!
Родата ти - не били, казваш, лесни -
чифтета и кинжали - цяло чудо! ...

- Докторе, няма ли да си вземете бонбоните? – извика след него сестрата. Леко се обърна и ù махна с ръка в знак, че ги оставя за нея. Беше се вече облякъл със старото си, бежово яке и си тръгваше за вкъщи. Взе за себе си само кафето от торбичката. Обичаше да пие кафе, беше кафеджия, не обичаше алкох ...

Пестя ги винаги, когато трябва,
няма повече да ги пилея.
Колко време трябваше аз да уча,
коя дума точно как те определя.
Според всички антоними, ...

Недостъпни рамена
Прежалих вече туй, което нямах,
а туй, което имах - разпилях.
И като сърп поредната измама
окастри в нас любовните поля. ...

І.
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...

Явно тук проблемът си е мой.
Не се научих вече толкова години
да влизам нечестно във бой
и след боя без бой да си ида.
В жега да мръзна, сякаш мечта, ...

Не проси любов!
Любовта не е съжаление,
любовта е нестихваща буря
и страстно корабокрушение.
Любовта е движеща сила, ...

Пътувах за стотна от времето,
по ръба на счупена чаша,
отпита навреме от бремето,
след доза вина (но не наша).
Скитах, объркан в пустинята, ...

Ама че гад! Махнете се, плебеи,
че вече ми дойде от вас до гуша!
Владиката, когато пее,
поповете мълчат и слушат.
Дотегна ми от тази глупост ...

Самотен двор и къща опустяла,
разбит прозорец, хлопната врата...
тежи в чешмата капка застояла
от бистра нявга, бликаща вода.
Окъсана покривка, маса стара, ...

По обичай трябваше да има седем ястия. Когато всички беше готово, сложи софрата по средата на одаята и постави всички ястия върху нея. Прикади ги с палешника. Отдели по малко от тях. Постави ги в голямата кошница и излезе. Когато приближи къщата на съседката, спря и почука с желязната халка. Никой н ...

Навярно вместо мен обичал си преди,
когато в мислите ти се прокрадвах,
когато те признавах и отричах,
когато с теб умирах и се раждах...
И сякаш винаги под кожата ти съм била, ...

Замислено слушам капчука
Часовника чука ли чука
Или пък сърцето ми пука
Капки дъжд или кръв
Унася ме капчука ...

Магията на любовта
(есе)
Обичам те толкова много! Знам, казвала съм ти го страшно много пъти, но това наистина е така. Не намирам вече думи, с които да ти кажа, че те обичам, то е просто малко, безкрайно много те обичам, но що са трите срички, когато е пред нас голямо сричната любов.
В живота ми най ...

Живял отдавна, несъвсем отдавна,
един владетел, несъвсем богат
и несъвсем обичан, даже подиграван
от собствения си народ
и даже от царицата-владетелка и негова жена. ...

Получавам есемес
от палава съседка:
аз ще бъда шест,
искаш ли да си деветка?
Разбира се, че съм навит, ...

Защо си мислиш, че от алкохола,
замаяна е моята глава?
Да, пийнах чаша, може би и втора...
но рядко ли постъпвал съм така?
"Виновно" е, повярвай ми, морето, ...

You would not believe your eyes - Няма да повярваш на очите си,
If ten million fireflies - ако десет милиона светулки
Lit up the world as I fell asleep - осветят света, докато заспивам.
'Cause they'd fill the open air - Защото те ще докосват въздуха
And leave teardrops everywhere - и ще оставят капк ...

Не съм забравила каква си невъзможност,
по скалата на Рихтер – шест и половина.
Животът и без теб си има срок на годност,
а в по-голямата си част е люта зима.
Може би сме си просто взаимоизгодни ...

Не съм готова още за разплата
и равносметка в земните си дни.
Нали не съм изпълнила мечтата,
с която мойта майка ме роди.
Не съм умряла от любов или омраза, ...

Безбройните звезди далечни
какво са?
Те са крави млечни!
Вървят по пътя си, вървят,
а виметата им текат ...

През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери своеволни недоверия,
преносени от трудния ни път.
Из глухите въздишки на пороя, ...