На протрития праг от случайни следи,
ти внезапно пристигна - частичка от лято.
И така те запомних – с боси нозе,
загорели от дългото скитане.
Всички тайни прозорци отвори за мен, ...

Все едно беше на съд.
Вперени погледи, разпит от до, никаква подкрепа. Типично за семейната маса. За какво бил похарчил парите? Защо бил излязъл с десет лева, а бил се върнал с нищо?
Мълчанието не му помагаше, да. Но истината не би помогнала никак. А и не би променила последствията. Нямаше да получи ...

Поредно
Да политам със крила на птица
не е в моя стил.
Нямам зрението на орлите,
с поезията съм на Ви. ...

По дрехите посрещат…
В един прекрасен слънчев ден
дошъл съм на света разплакан,
че смокинга ми бил сменен
със памперс някакъв нацапан. ...

Нощта и вятърът във клоните танцуват
под музиката от капчуците!...
О, Фейо на нощта!...
Успокой ранените души и дай ни сили!...
За да посрещнем утрото с надежда!...

Kогато забиваш нож, гледай да е до край,
забиваш го и убиваш някого, знай,
но рана ще остане и ще зарасне,
докато от думата раната ще прерасне.
Колко много криех, за да сте добре, ...

Рондел
На В. Ж.
За жената по време на сесия
се превръща в далечна мечта
епилаторът. Става нощта ...

" Голото ми тяло заслужава само този,
който е видял голата ми душа!"
Ч. Чаплин
Поиска ме гола... и аз се съблякох...
От себе си махнах тайния страх, ...

На П
С трепет включвам всеки ден компютъра
и пощата отварям развълнувано.
С едничка мисъл във главата –
ще видя ли там името познато. ...

Дали лудостта търпи обхвати, или не, това е достояние само и единствено на Провидението. Безспорен, обаче, е фактът, че тя витае като безмълвен гост из въздуха, който всеки ден полива с имагинерна мощ посърналите ни от вина и изтощение аутсайдерски дробове. Истината е, че лудостта винаги е била редо ...

Целувка на риск.
Разсъблечена болка
до спомен пиян...
...
Под сянка-съвест ...

Обичам те, това е положението!
Свиквай и стига ми разваля настроението.
Не съм те вързала за мен и можеш да си тръгнеш винаги.
Не искам нищичко от теб,
спри с цупенето си веднъж завинаги! ...

Аз съм...
Аз съм странно северно сияние -
лилава и синя светлина,
аз съм мисъл с кратко съдържание -
жарко слънце със крила. ...

Кажи ми го! Кажи ми го на глас -
не притискай в себе си това тръпчиво чувство,
със позабравения вкус и на лимон, и шоколад.
Извикай го силно! Дори и другите да чуят...
Кажи ми го! Кажи ми го на глас – ...

Вчера с теб се запознах
и цял ден с теб бях,
и за първи път с теб спах,
и много лудях!
Но на сутринта, ...

Денят се търкулна като кълбо прежда. Смрачи се. По небето полазиха облаци. Каруцата се поклащаше в глухото дъждовно поле. Трепетликите клюмаха. Като безнадежност, под колелата летяха кални пръски. Чичо Евтим замахна припряно над кончето. Бързаше да превари слънцето, преди небето да го похлупи. След ...

През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...

Древните легенди
се завръщат -
мечтания,
рисувани от
майсторски ръце. ...

Рано е! Рано е да притихнем унило
като птици ранени зад къщния праг!
Виж, небето красива дъга е извило,
и трепти и ни мами просторът от свила
и зоват ни далечните пътища пак! ...

Оставих...
Малко е черно небето,
изцапа го невнимателна мисъл.
В едносезонност родих се от нещастие
и с уморен компас потърсих на живота смисъл. ...

Спор няма – извор на таланти
е кукленият политтеатър.
Играят „про”, играят „анти” -
според обдухващия вятър.
В зависимост демек от тези, ...

Любовта на Бог е по-голяма
дори от любовта на мама.
Зове ни Той като баща
да станем Негови деца.
Да бъдем ний като Отца, ...

Приятелките ми казват, че да пишеш автобиография за кандидатстване за работа никак не било лесно. Те пък какво ли разбират?! Нито една от тях не е работила и ден през живота си. И на кого ли му е притрябвало да работи, когато има толкова забавления и толкова интересни неща за вършене? Само че вчера ...

кажи да.
усещам сърцето ти през дрехите си.
не е трик. нито игра на разума ти.
просто сърце е.
усещане за чуждата плът. ...

Наклонената плоскост на греха
със капки кръв рисува петолиние.
Мелодия, съзвучна със дъха,
извива се, извива и замира...
Звучи минорно, трепка и притихва ...

Пресичам Пътища несбъднати...
Рисувам облаци, изпълнени със Звук...
Летя из нарисуваните Космоси
И нося със крилете си
Любовен Вкус! ...

Душата ми е стон, душата ми е зов,
душата ми жадува за истинска любов.
Душата ми е стон, душата ми е вик,
в душата ми е само твоят хубав лик.
Сърцето ми е трепет, сърцето ми е жар, ...

Оттатък любовта искам да премина,
оттатък любовта е моята градина,
оттатък любовта ме чака пресен плод,
оттатък любовта е новият живот.
Бушувайте сега, вихри, океани, ...

Заспивам всяка нощ една и съща, а всъщност никога не съм била по-друга, какво ли още чакам да се случи и колко още пъти да крещя „Не мога!”? През глава се завивам и дъвча възглавница, въздишам, завъртам се, после се съмва, косата си сресвам, очите гримирам, припявам си бодро „Умирам, умирам!”. На ко ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Край пътя Пешо и Иван
работят. Пешо крачи,
занича в нещо като план
и вика: „Тука значи ...

Хайде да започнем от средата,
малко остаряхме за начало,
не върви да слушаме тревата,
как расте под синьо одеяло.
Страх ме е да скачам с парашути, ...

Мразя
Мразя, че не си до мен,
мразя празното легло.
Мразя, че няма те да стоплиш моя ден.
Мразя, когато ти е все едно… ...

Животът е такъв,
че хората прощават
на тези, които не заслужават...
И рано или късно тези, на които разчитат,
отлитат... ...

В СЯНКАТА НА ЖИВОТА
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...

Започнах да викам, надявайки се, че наблизо има хора, които биха могли да дойдат да ми помогнат. Нищо. Прозорците на близката къща продължаваха да светят, но явно никой не ме чуваше. Замълчах, беше безсмислено да си дера гласа. Сълзите отново започнаха да напират в очите ми. Бях страшно ядосана, че ...

Няма да те дам на болката.
Разкъсвайки я хищно, ще се смея.
На колене да моли милост.
Няма да те дам на тъмнината.
В очите си ще я затворя. ...