От стряхата на мойто детство
остана само спомен блед.
И нямам ни едно наследство,
освен това, че съм поет.
Годините се нижат бели, ...

НОЩ
Черен бряг, черно море,
няма звезди, няма луна.
Чувам те - биеш, мое сърце,
чувам те аз, но пак съм сама... ...

Прости ми, че не съумях
да го напусна него - верния,
за да съм с теб
понякога, за мъничко.
Прости ми, че останах неспособна ...

Далече си, а искам да си тук,
да те погледна нежно във очите,
да те целуна пак на болката напук,
да се превърнат в истина мечтите.
Далече си, а те усещам в мен – ...

Звука на ПРИВЛИЧАНЕТО -
Почти шепот...
Въздишката на разбити Сърца -
Безмълвен плач...
Дъждът в лицето ти - ...

Стоим на прага.
В някакво безвремие.
И нито вън, и нито вътре.
Тук,
където се сбогуваме и вдъхваме ...

Голо тяло, аромат и търсене,
не си отчаян образ или снимка,
размиваш се между страстта и мислите
и няма никога да те обикна.
Така понякога четем погрешно книгите ...

Едва ли мога с тези редове
да променя живота си изцяло
и моята душа да предаде
онуй, което в мене е горяло...
Аз зная - нямам тази сила ...

Невинен всеки ден отмина,
Оставил спомени безброй
В букета на една година.
Аромат от тих порой...
Гледам те и се усмихвам. ...

Малките мизерници живееха в кочинката си. Нещастници, които искаха да са щастливи.
Но не знаеха как.
Не искаха да знаят.
Колко бяха нещастни! Защо бяха родени тук? Родово проклятие?
Невежество? Да! Можеха да забегнат. ...

Дум! Тряс!
И пак,
и пак...
Стреляш
към нищото ...

Колко хубаво звучи - Съпруга.
Няма по-прекрасно от - Съпруг.
Да няма като мене друга.
И да няма като тебе друг.
Толкова обичана, желана. ...

Стихвам в себе си...
... все по-навътре...
по вените
бродирани следи
разкъсват длани ...

Добре дошла, Нова Годино!
Ела, на масата седни!
Изпий едно червено вино!
И подслади с лъжица мед!
Че после сме на постна пица ...

Усмихваш се, очи притворил -
ръката ми е в твоята ръка...
В душите ни е цветна пролет
и чувствата ни буйна са река -
преливащи от щедра обич, ...

Подарява ми дъжд
(най-сериозно!),
подарява луна,
подарява ми облак,
на който се любим, ...

Приятел-предател
Когато близък приятел
превърне се в твой предател,
искаш света да обърнеш
и жестоко да му го върнеш. ...

- Как си, наборе?
- Дубре съм.
- Как е бабата?
- И тя.
Девет дена ú изнесох. ...

Свири вятърът в камината,
отвън вилнее зимата...
Играят пламъци червени,
огряват нас - разгорещени...
Красиво е... ...

КУКЛО МОЯ
Кукло моя, хубавелке!
Ела да те гушна!
Как прекара днес без мене?
Беше ли послушна? ...

Душата ми е светла и блести
и някак ми е леко безпричинно,
дали защото вчера аз простих,
поръсих с пепел думите обидни.
А прошката е като брошка, ...

Настроения на мисли
с глас, неподаряващ доброта,
погледи с нечовешка грозота
ме натъжават по-човешки.
Издишвайки без угризения, ...

и как се пише
за ранени
с много такт
и драматичност
внимателно ...

Детето обичаше да гледа албумите със снимки. Най-много обичаше онези снимки от голямото чекмедже на скрина. Те бяха стари, стари. Имаше непознати улици, непознати къщи и най-вече непознати лица. Лица на хора, които са живели някога и са оставили след себе си тяхната фамилия. Знаеше, че те са били не ...

ДЕЦАТА НА ДРУГИТЕ
Светът е устроен така -
кози, край овце тичат шилета,
кокошката и тя мъти яйца,
скоро край нея ще записукат пилета. ...

Любовно послание
Отново цъфнаха цветята.
Букет от тях набрах си аз.
И радост вля ми се в душата,
Че пролетта е пак при нас. ...

"Аз знам, че нищо не знам" Сократ
Всеки втори човек, когото срещна, претендира, че знае нещо в дадена област. Това е безспорен факт. Физиците знаят за гравитацията и движението на телата, биолозите - за клетките и строежа на тялото, а пък историците - за хора и войни, останали завинаги в историята н ...

Събудих се, късно следобед,
усещайки болката в мен.
Главоболие, толкова жестоко,
от глада ми, притаен.
Шумовете наоколо дразнят, ...

Докоснах се до трън, болеше,
(едно потребно кръвопускане)
кръвта на капки си течеше...
Държах... (не е за изпускане).
Навред дървета, храсталаци, ...

- За какво мечтаеш, когато си сама?
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света. ...

Мнозина живеят за чуждото мнение,
често то ражда у тях съмнение
за красотата на естественото,
дарено от божественото.
Затова слагат маски на лицата си, ...

Навън съм. Заваля, засвятка.
Дърветата пращят, пращят...
А някъде изкряска кукумявка,
сърцето и душата ми горят.
Зловещо пукат гробовете, ...