Забравихме човешката си същност,
божественият образ избледня.
Подобието също. Няма връщане
към корена на всичките неща.
Сега сме горди, ...

Здравей, Любов, ужасно закъсняла,
не те очаквах тук на моята врата.
Години минаха от нашата раздяла,
а сякаш вчера ме държеше за ръка.
Студено е навън и май че иде зима, ...

Како ми стана, ей тъй изведнъж,
кръвното ми зе, че еректира.
Нидей мъ гледа - съм научен мъж,
макар да ми е баш голям сеира.
Тъй като си стоях, са залюлях ...

Лъжи! Лъжи! Това е начинът да си спасим душите!
Мрази! Кради от мен във нощите, а тях ограбвай ги във дните!
Убий! Убий ги с длани! Мен с целувка отрови ме!
Пусни гнева си вън, Любов! Мини ПРЕЗ ТЯХ и прелъсти ме!
Лъжи! Лъжи! Това е нашето единствено спасение! ...

Грешница
Човек не винаги избира
пътя си, съдбата, любовта.
Сърцето разума не слуша
и точно тебе то избра. ...

В нощта вълшебна пръстите ти галещорисуват очертанията на лицето ми,а устните ти меко-страстнипопиват аромата на косите ми -
уханни диви орхидеи,целуват до безкрайност ненаситенида не остане венчeлистче нецелунато!Звездите слязоха и те да попразнуват,да преоткрият танца на страстта в очите ни!И на п ...

На майка ми
Беше лято, беше тогава,
когато погребвахме татко.
Ти беше толкова млада
и толкова хубава беше, ...

Ела, Дон Хосе!
Отвори ми килията –
тясна е.
Ела да ме пуснеш!
Душата ми блъска в стените ù ...

(от студентските години, на пияна глава, в спор)))
Невероятно бъдеще!
Сблъсък на световете.
И Господ учи български
да ми чете стиховèте. ...

Камъчета от Егея
Триптих
1.
Човешките очи са ненаситни.
Сам уверих се във Кушадасъ. ...

ХVІ
Огънят почти бе загаснал.
Подхвърлих му малко дръвца.
Луната ни светеше ясно
всред звездни седефни зрънца. ...

Изкачвам върха и виждам снега,
там виждам красота и белота,
студено, но вълнуващо утро,
пълно с чист въздух,
вилнее свобода, ...

Не е вярно, че мъжете не плачат
и си тръгват, когато боли...
Плачат тихо, самотни във здрача,
уморените мъжки очи.
От обида до кръв наранени, ...

Вечерта потропа на вратата на деня.
Денят свенливо отвори и
се потопи в романтиката
на неоновите светлини.
Вечерта целуна нежно деня ...

Времето сменя
дати на листи.
Вятърът духва
земята да чисти.
Гали я с обич ...

Преди се страхувах от самотата,
плашеше ме тишината преди,
винаги бягах от тъмнината,
сърдех се на дъждовете преди,
но разбрах, че самотата отминава, ...

Разсъмване в планината
Разсъмва се. И тъмното се крие
там някъде под счупения връх.
Разсънена кошута жадно пие
вода, родена в папрати и мъх. ...

Под трясъка на срутени кумири,
над пепелта от идоли и стари богове,
сред крясък на виещи вампири
аз идвам тук да нося нови светове.
Пристъпям във руините на свят един объркан, ...

Добър вечер, госпожо Съдба,
много бързо дойде, не очаквах,
вчера писах до Бога молба,
във която от теб се оплаквах.
Поседни, не ми стой на крака, ...

> Аз живея в самота
>
> сам-самичка на света,
>
> ела, върни се ти при мен, ...

Тази моя муза
как не я е срам!
Вече й се муся -
не и пука грам.
Надалеч я гоня ...

Толкова жадувах този миг.
Така исках да вдишам близостта.
Раз-очарование. Не искам повече очакване.
Последен път те срещам, уж случайно.
Пре-жадняла. Не искам вече да ме очароваш.

Помниш ли светлината на студената Декемврийска луна ? Когато снегът с цялата си жестокост и коварност те взе със себе си, сграбчи те в ледената си прегръдка. Смеехме се в невинната си, непринудена игра, не знаейки за фаталната съдбовност на вечерта.
Още помня как зимната ни приказка се превърна в ко ...

Градината на Шилер
х х х
Моите истории идват и преминават не както аз искам или като ги планирам.
Искам да пиша за едно, и сядам и почвам да пиша, но се получава съвсем друго.
Като във някакъв странен спиритически сеанс, някой започва да ме обсебва, и спомените ми и написаното от мен взима съвсем др ...

Остави ме на мира, гледам встрани,
нека за миг избягам - вечно на път,
времето се мени и как ще ме спрат,
дългото завръщане ли ми предстои,
да се завърна с гръм и трясък? ...

Тъкмо я изпратих, свечеряваше се, целувка за довиждане и зърнах тази витрина. Дяволът ме накара да се спра. Зад стъклото, усмихната продавачка обличаше грозен манекен в копринено бельо. Дантели, воалчета, жартиери. Очите да ти останат. И веднага въображението ми мислено го съблече от телцето на тая, ...

Сега си мисля, че водех
измислена битка със себе си,
по горещите въглени ходех,
изгарях си старите белези…
Отвикнах от твоето тяло ...

Красиво си тръгвам –
като актриса, скрила сълзите си.
Не се обръщам.
Нов път пред мен се простира –
няма завои за връщане. ...

Денят е сряда.
Слънчево добър
и носталгичен
в безсмислието
на съдбовните въпроси. ...

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ В ДЕНЯ НА НЕЙНАТА СВАТБА И СЛЕД ТОВА
Дойде и твоят ред, дъще,
с бяло було да се закичиш
и да излезеш от къщи
с момчето, което обичаш. ...

Волен стоеше сам в стаята и в ума му нахлуваха мисли, които напоследък толкова много го подтискаха. Прав е Дон Кихот като казва: "От свободата по-хубаво нещо няма, Санчо." Беше толкова натоварен с личните си проблеми, че можеше да се каже, че всеки момент ще избухне като атомната бомба над Хирошима. ...

За една нощ
ми даде съня си.
Розов и щастлив.
Станах малка,
прашинка почти ...

Седях на пейката
и сричах стихове.
Разминаха се два-три реда.
Наужким те прегърнах
и заплаках... ...

Мистериозен мъж
Мистериозни, какво желаеш?
От мен ли се нуждаеш?
Копнееш ли да ме прегърнеш?
Жадуваш ли да ме целунеш? ...