Където раната остава,
нямам място за нова измама,
там силно обичта боли,
но прости, разбери.
Но любовта там не изгасва ...

Трудно е да осъзная,
че нямаш чувства към мен.
Не ми е лесно да призная,
но искам да се върнеш при мен.
В началото всичко беше прекрасно, ...

Надеждо моя,
накъде си тръгнала?...
Да търсиш истината
по пътища прашни,
в къщи модерни ...

Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи, ...

Когато се усетиш в ръцете
на най-любимата жена,
душата ти разцъфва като цвете
и във всичко виждаш само светлина.
Когато я погледнеш в очите ...

Тъжно ми е.
Нямам възможност
и е невъзможност -
да прочета всичките
произведения в категория ...

Страхувам се отново да те срещна,
страхувам се да видя твоите очи.
И две противоположности се борят в мен,
и мъчат ме - от всичко ме боли!
Боли ме, че не мога да те видя, ...

На пръсти ще се вмъквам в твоя сън,
ще влизам като призрак - през стената,
по-лека и от стихналия звън
на дремещите чашки на цветята.
Ще те опия с нежен аромат ...

Нека болката премине през мен.
Да изгори горите и поляните,
а воплите се втурнат по скалите.
Загубени в ехото.
Нека сълзите ме пречистят. ...

Беше спешен случай, затова
ти кръвопрелях от обичта си.
Пи тъй, както гълта дъжд земя,
бръчките от суша да накваси.
Лятото по спешност полудя, ...

Часовника няма да чакам.
Времето веч не въздиша по него.
Секунди и мигове страдат
на стрелките от болното его.
Да обичам няма дъждовете, ...

Откровение
Как искам да съм вятър –
като полъха на морски бриз,
и вятър – бушуващ ураган,
завихрил всичко в безразборен низ. ...

Преди да съм роден – умирам
в утробата на твоите ръце.
Предсмъртния ми вик – Не спирай!!!
Разцепва тялото на две
и аз съм нейде по средата. ...

Някъде, някога
дружно живели
чичовци, стринки,
вуйчовци, лели.
Цяло семейство ...

Виждам къща стара, може би ще рухва,
прозорците ù - вечна тъмнина.
Нощем вятър мразовит подухва,
къщата е все така сама.
Мнозина казват, някога била е пълна, ...

Повдигаш се на пръсти за целувка
5 твои и 7 мои стъпки
хайку върху пясъка

Градът заспива.
Сивите павета олекват
от стъпките на хора
и в нощта
неоново звездите само светят ...

Буря настана в мен. Понякога не трябва да има буря, за да разберем нещата. Трябва да видим какво има отдолу. Тъмните тайни и истините, които и в деня остават скрити. За някой, истината ги кара да се чувстват сплотени. Но други, ги прави самотни. Рано или късно, болката ще изчезне. Просто някои болки ...

Един различен ден
Короните на дърветата се обагриха в наситени цветове и сивотата на все още непочистените улици не беше толкова дразнеща, когато една жена гледа към тези корони, а не е втренчила поглед във върховете на обувките си, тя навлиза в ранната есен на своя живот със самочувствие.
Една така ...

Днес си повъобразявах
(бедна ми душа̀̀...) -
нещо лошо ако стане,
как ще те теша.
Но не бива. И отчаяна ...

Смееш ли се, или плачеш?
Към слънцето ли гледаш, или към земята?
Протягаш ръце или ги скриваш в джобовете си?
Крачиш напред или отстъпваш назад?
Говориш силно или мълчаливо кимаш? ...

За жената лицето власт ли е,
или властни са само очите,
стаили в себе си щастие,
или скрили болка в гърдите?
Лицето ли с образ говори, ...

Критика към хода на днешната мода
Битува нещо грешно,
(за мене даже смешно)
повличащо народа
(отделна сал’ порода) ...

Става реч, че съм речен човек.
Не изказан и не изречен.
Аз съм минало, настояще, късмет...
Да! Мислете за мен като вечен.
Край реката живея и дишам вода. ...

"Внимавай и пази се, сине!"
Тревога във очите се чете.
"И нека Господ да те пази,
прости, за мен все още си дете."
Поглеждам в уплашения поглед, ...

Мислех, че ще мога да обикна света,
надявах се да спра да живея в лъжа,
исках да мога свободно да живея,
мечтаех, но спрях из облаците да се рея.
Спях спокойно някога, преди, ...

МОБИЛИЗАЦИЯТА
И Кольо като всички други чакаше мобилизацията. Дори си купи бележник, в който реши, че ще записва всичко преживяно на фронта. Мобилизацията стана по- рано, отколкото се очакваше. Това се дължеше на ентусиазма на народа за една война, с петвековния си поробител. Но за всеки случай, тя ...

Гризнах от облак, напих се с лъчи,
свършил обяда, изкъпах се с песен.
Вятърът днес упорито мълчи,
бърза надолу потокът суетен.
Кривнах от пътя. Събрах светлина, ...

ЦАРСТВОТО НА ДЖУДЖЕТАТА
Доскоро имаше такива ед­ни героични и благородни мъже, на които едва ли бях­ме достойни да развържем връзките на обувките. Те заставаха с месиански погледи зад трибуните, четяха дълги, подгизнали от патос речи, подобно на пророци и благо вестители. Единствено те бяха знаещите ...

- Хей - предложи един ден Ко Та Рак. - Хайде да си направим клуб!
- Екстра - възкликна Но Щен Вълк, а като се замисли за момент, добави: - Как ще се казва?
- Да се казва?! - учуди се котакът. - Защо?
- Ами да - намеси се и Сянка. - Трябва да е такова името, че да се разбира с какво се занимаваме.
- ...

Кръчма. Пак шестима. Пак в ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим.
И тоя път сме се зачекнали с изкуството. Що е, какво е? Нали всеки обича да прави онова, дето и не разбира, и не може. Та от тоя какво прави, от оня кого видял, от чашка на чашка и по едно време стана дума за един голям а ...

Няма място
Обичаш мен,
но връщаш се при нея...
Обичам теб,
но връщам се при него ...

Ще ми стане много тъжно,
ако някога ти без любов
ме погледнеш.
Ще заприличам на птица ранена,
ще ми бъдат крилете скършени. ...

Във теб ще се промъквам като котка,
във твоя скут ще лягам спотаена.
Ръцете ми ще те докосват пипнешком,
а устните по тебе ще гадаят...
Във теб ще се промъквам крадешком, ...

„Било отдавна, толкова отдавна, че и времето не съществувало. Светът бил пусто място. Разказвачите мълчат за това колко продължило всичко, но един ден нещо се случило… Синеоката богиня създала водата и морската пяна, а зеленооката – тревите и цветята. Техните братя и сестри толкова харесали рожбите ...

Друг едва ли ще го разбере.
Аз самият не си го разбирам.
Сякаш някой в душата ми
с дървено рало оре.
И стихове - какво друго? - ...

СЛЕДА
Дочувам горестния плач на времето,
заключено в стрелките и махалото,
от безизходност как отмерва себе си,
за да намери на духа си тялото. ...