Аз съм виновна за лошото време,
аз съм виновна за мрачния дъжд -
удавени сънища в сълзи студени,
попарени спомени в цъфнала ръж...
Мен обвинява плачът на детето, ...

Късам лист по лист
книгата на живота си.
Чета глава след глава
за сълзите и радостите си.
Аз съм отворена книга, ...

За битката жадно ти дните броиш,
сърце, закопняло за кървава свада;
във утрото хладно издигна щат герба
на конник, погубвал със страстна наслада.
Полето красиво, покрито със смърт, ...

Блокче малко -
четири етажа,
с две липи отпред.
Гледат жалко
прозорците даже - ...

Любовта Умря
Един ден,
една мечта,
един живот губи своята съдба.
Една нощ, ...

С Пиянство сладко
всеки се гордее.
Приятел верен -
даже двоен ни се вижда.
Все търсим го за помощ, ...

Един непораснал романтик (5)
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може ...

Ако никога не целуна твоите устни,
как бих усетила колко са вкусни?
Ако никога не погледна в твоите очи,
как бих видяла, че в тях слънце блести?
Ако никога не почувствам твоята ласка, ...

В молитва ръцете ми дишат във бяло.
Молбата за помощ искри във сълза.
И от детската чиста душа се изтръгва
стон като цвете, родено от бистра роса.
По пътечка ме следва като слънчево зайче. ...

Жената с отлепена ретина
видя за кратко утрото.
А после
мракът
беше с цвят ...

Прашинки сме малки, дори без следи,
в Космоса... свят от безкрая.
Където се раждат, умират звезди
и вихрят стихии... във хаоса.
В небесната книга написана там, ...

ТЪРСЕЩАТА
От тялото безкрайно на Твореца,
съблазнена от земни красоти,
откъснала се мъничка частица,
за да полети. ...

В белотата
на зимен разкош
капе мрак
и в душите ни слиза.
Новолуние. ...

Късмет
Кола да размаже
тъщата твоя,
а шофьор се окаже
съседът с обоя, ...

Когато се запали фенерът
Живял някога един разбойник... Убивал, грабил, трупал награбеното, докато един ден казал: СТИГА. А после? Като не знаел послето, влязъл в един храм и се замолил. Гледал хората как го правят и той така. Питал и се молил: Кажи ми, Боже на хората и добиците, как да откупя лошот ...

Разделяме се, срещнали случайно
очите си в среднощно кафене.
Пространството и времето безкрайни
откриват мигом нови светове.
Поглеждам тихо - празен е перонът, ...

Книгата днес
Книгата е символ на интелектуално и духовно, хармонично съвършенство. Тя е и полет над всяко кътче, както от света, така и от човешката същност. Пленяваща с магическата сила на думите, тя води към връхната точка на познанието.
В наши дни е изключително трудно човек да формира характера ...

Този ден продължава година -
петдесетата...
Лудото време отмина.
Остаряха момчетата.
А момичето свърна на ъгъла - ...

По принцип нямам строг критерий за мъжете. Отворена съм към всякакъв тип мъже, стига да имат достатъчно чар, да са интелигентни. Много държа на добрите обноски, на доброто отношение между хората изобщо.
Когато говорим за първи път среща, за първи път виждане с мъж, той може да ме впечатли с добрия с ...

Eротично, с любов
Пред мен си.
Гола като свещ.
И толкова полупрозрачна.
Топиш се ...

Има нещо -
вълнуващо и мъдро
в радостта да си майка.
Има нещо
величествено ...

В Рая всички знаят...
какво се намира
и от север, и от юг...
там по график ли,
обаче питам, ...

Тя идва – не, за да остане.
Тя идва да те покори.
В сърцето с празнични камбани,
до въглен ще те изгори.
Ще бъде искрена и щедра, ...

Отново тук се срещаме... след вечността,
нима забрави онова дърво,
което ражда плод, заключил в себе си страстта?
Да, днес съм малко по-различен,
различна си и ти, ...

Ледена висулка
в ледена душа,
топла милувка
в нечия съдба...
Видин е много красив град, хората са чистосърдечни, работливи и добри. Гордеем се с нашата градска градина до река Дунав, плажа и крепостта Баба Вида, катедралния храм Свети Димитър, който е втори по големина в България след Александър Нев ...

На масата покривката ми е различна.
От снимки любими, незабравима.
От тях съзнанието ми взима
спомените и преживяванията ми
по светкавичен начин за миг. ...

Събуждам се,
но пак до мен не си...
Заминала си в мислите си,
зная,
при оня, ...

ЕСЕННО
За върбите лятото люлка е вързало.
Вятърът бледото слънце люлее.
Есента за път се стяга забързано,
зима остава бяла песен да пее. ...

Искам:
... в твойте шепи
да свия спокойно сърцето си,
като птиче
да сгуша покорно глава, ...

Изнасилвам столовете с рими.
Щом ми пречат, по масите сядам.
А по масите - трупове миши
ми прошепват унило да бягам.
И аз бягам. Някак безсмислено. ...

Апатията, драги, е нещо, което не бива да става спътник на ничий живот. Казвам ти това, защото тя бе с мен през целия ми живот и ме водеше през най-тъмните му сенки. Тъгата не е частта от мен, която бих искал да преобладава, ала уви…Тя се е развила като зародиш в мен, зародиш, който никога не излезе ...

И днес е ден - както всички други.
Ден, но не какъв да е!
Днес сме вече по-големи;
отгледани от майчини ръце.
Окрилени от бащината обич, ...

Тя беше влюбена. Убийствено влюбена, до болка. В мига, в който видя лицето му, очите му, усмивката му, светът ù се промени.
Мислеше за него постоянно и не можеше да спре дори за миг. Мисълта за него толкова дълбоко навлизаше в ума ù и в самата нея, че понякога се събуждаше посред нощта, задушена от ...

Изпадам във летаргия,
от нощни духове обзета.
Чува се безсънна ария
на нечия душа
проклета. ...

Забрави я
Докато забързаното време спи
и всичкия шум е замрял,
аз вървя по улиците, за да спра сълзите си.
Тя никога няма да се промени. ...

Zeraphine - Be my rain
When you fell into my arms
Appearing so frail, if you ever were
And you told me a thousand things
I've never dreamt about ...

Srce nije kamen
Tose Proeski
Ne zaboravi nikad, na tvojoj sam strani, da voliš me niko ti neće zabranit,
još minut pa ponoć i suza za kraj al tu sam za tebe znaj.
Jer srce nije kamen, ne, srce nije kamen, ...

We say we try
To say goodbye
But it's harder than we thought
And it's harder than we want
It's alright ...