Пролет е. Всички са щастливи, но не и ние. Седим в стария парк и мълчим. Защо?Как стана така? Нямаме какво да си кажем, само думи за сбогом. Но още не сме готови за тях, все още ги отбягваме.
Ставаш да се разходиш. Следвам те ей така, по навик. Свикнала съм с това. Вървим и мълчим. Срещаме много поз ...

По "Нежната спирала"
Й. Радичков.
Уби ли го?
Предсмъртните му дрехи
останаха си белите криле. ...

мъгла
пред мен
познат силует върви
искам да те видя
да протегна ръка ...

зад светлите прозорци
на мечтите ми
живее зима
уморено непринудена
нетърпеливо земна ...

музика:
Морето срива пясъчния бряг,
а устните му през сълзú целуват
лицето на един моряк
и на сърце, което го жадува. ...

Не казвай нищо. Сам поисках аз да се редят тъй дните мълчаливи.
И слънцето от високо да блести, когато тъжни са очите.
Аз знам, усмивката ще дойде с онзи дъжд,
когато Есента рисува по белият ми лист хартиен.
Мастилото е свършило отдавна. ...

В мен бушуват хиляди емоции,
и бунтувам се, и търся свободата.
Ту съм радостна, щастлива и обичана,
ту затворник съм и в плен съм на децата.
Като водна сила нежна и опасна съм, ...

Толкова търсих те, моя любов,
припознавах те в неясни чувства,
толкова чаках те, моя любов,
а за миг, само миг, те изпуснах...
Толкова дълго те чаках, мечтах, ...

Бях охлюв.
Черупка останах.
Спираловиден въпрос,
свил се по края на рана,
лъскав, изящен и прост. ...

Не мога да те обичам по-малко.
Не мога без теб дълго да бъда.
Да живуркам не мога тъй жалко.
По поръчка не мога любовта да завъдя.
Не може щастлив вече да бъда. ...

ЧАСТА I
Беше прохладна майска утрин. Слънцето показваше своите топли лъчи, с които галеше мокрите листа. Нежната роса бе окъпала вече всяко малко листо и бе утолила жаждата на света. Малките същества се пробуждаха и посрещаха новия ден с вълнение. Пролетното слънце разбуждаше всичко наоколо. Цветове ...

Всеки от нас остава самичък и всеки от нас има нужда от някого до него. Но най-вече от приятел. Мисля си, ако ви нямаше вас, мен дали още щеше да ме има? Мисли… Размисли… Потъване… Сън… Кошмар… Събуждам се и виждам вас. Виждам хората, които обичам, виждам всичко, което ме кара да живея! И пак… Мисли ...

Заключено е. Няма да те пусна.
Отивай другаде - не съм те канила.
Самотна е последната закуска,
защото ти се казваш Самота.
Аз дълго бях гостоприемна. ...

Когато жена обича мъж,
му дава ситост,
сред полюшкването
на оформения в клас разцъфнал ръж
и луда кротост без повей ...

Лятото се счупи на парчета,
дланите ми реже като с нож.
От раните ми бликнаха лалета
и вляха в вените ми мощ...
Небето срути се със трясък... ...

Еврочленството ни е
по мярка,
носи надпис -
"куче марка"!

Така започва есента:
Хлапе събира мидени черупки...
Извиква: - Нека да е дъжд! -
...и се разплаква,
защото иска всички да са чисти. ...

В песъчливата почва поникна,
даже почна и бавно растеж,
бързо с аромата тука привикна
калдъръмче в своя летеж...
Пролет нова посреща с надежда, ...

Припомни си...
Припомни си как посрещахме изгрева,
припомни си как открихме мечтите,
припомни си как рисувахме изгледи,
как чертаехме с приказки дните. ...

ТОСТ
Захвърляме на прага семейни теми.
Жадуваме с очи да се изпием.
Събличаме се, можем ли да спрем?
Оставаме я любовната магия. ...

И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал, със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?
А бяха бели цветове, разцъфнали горещи, парещи ...

Заспива мисълта ми
в нежно чувство.
Сега съм само
фибри
и ...

Не, не идвай, щом отпусна уморено глава.
Притръпнах вече да те чакам до безумност...
Не дохождай с тихи стъпки към моята врата...
(дори да се стараеш... винаги те чувам...)
Не докосвай с нежни пръсти моето лице... ...

С това тихо, есенно утро
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля. ...

С очите твои, Слепецо, в нощта затанцувах.
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . . ...

По времето на цар Нимрод първият, възнегодувал срещу идолите, бил Авраам. Той взел брадвата и насякъл кумирите на своя баща. Съсечени са и моите представи за обожествяване и преклонение пред някого. Идоли нямам! Но имам вяра. Вяра не само в тържеството на божествената човешка природа, а и в изявата ...

Малко кътче от рая,
сгушено край брега,
разлива вълшебство
от чара на цветя.
Рози, лалета, ружи, ...

Болката душата ми разкъсва
и пилее в хиляди посоки.
Докога, Господи, ще уча
на живота законите жестоки.
Светлина в живота появи се, ...

На плаж далечен
аз седях,
слушах за камбана.
Шума вечен
аз видях - ...

Живей, но никога не прекалявай,
животът ти е дар голям!
Благодари на Бог за всичко и внимавай,
не се превръщай във бунтар!
Обичай всичко, но разумно! ...

Изчакай да се спусне бавно нощта,
да те завие топло в пелената си,
изтъкана от приказни сънища,
да доловиш звука на тишината си.
Да те погалят с усмивка звездите, ...

Работата й беше отговорна, затова всяка сутрин внимателно обмисляше стратегията си за деня. Традиционно започваше със скандал в канцеларията, за всеки случай, превантивно. После събираше чистачките на инструктаж. Всъщност, под прикритието, че чистят, те изпълняваха мисия да слухтят и донасят. При др ...