След теб тя умира,
след устните спира
да диша, да вижда,
да чува. Потъва
в самотните мисли, ...

Кърваво червена роза
пада върху нажежените очи.
Там играеш слънчевата поза
върху напукани и стъклени мечти.
Роза - пълна с любов, ...

Аз в тебе, нощ, притихвам всеотдайна.
На Месеца отдавам морно тяло,
що от искрата на звезда незнайна
умората забравя, запламтяло.
Не тръгвай, нощ, приятелко омайна! ...

Когато сърцето
крещи ''Обичам те'',
разумът подтиска го с ''Мразя те''
и между тях цари
вечна война - ...

Зад очите ми се вижда само мъгла,
душата ми е пълна с облаци тъга.
И от всеки облак дъжд вали,
и всеки облак като луд гърми.
Всяка капка дъжд е моя сълза, ...

ТОЙ
Той е готин!
Той е весела душа!
Той е нежен!
Той е верен! ...

Далеч, далеч от столичния град
живеят хора в някакъв свой свят.
Пасат козички и косят сено.
Дано смили се Бог над тях. Дано!
Децата им живеят във града - ...

Безсилна съм да запаля искра
там, където всичко отдавна е опожарено.
Безсилна съм цвете да посадя
там, където всичко отдавна е вкаменено.
Безсилна съм любовта да възкреся ...

С А М О Т Н И К
Някъде в пустиня непозната,
далеч от болка, радост и тъга,
броди призракът на самотата
и бавно завладява той света. ...

Понякога се чувствам тишина,
дори и гръмогласно да говоря.
И в тъмнината има светлина.
Животните понякога са хора.
Понякога от острота тъпея. ...

Душата моя
еднопоклонна е,
единоидолно
потребна,
молитвено ...

Животът продължва - с издраснани колени
ще гоня сянката ти сива до безкрая.
Но не играй на дребно - ти сам напусна мен.
И всъщност много малко ми остави...
И може би, когато си кажа просто "Стига!" ...

Стоя и пиша. Няма друг начин да изразя болката си. Даже рими не мога да редя. Стоя и пиша, а сърцето, жалкото, кърви. Реки от отчаяние и сълзи струят от мен. Вече няма го щастливото момиче. Изчезна и вечната слънчева усмивка. Силите ме напускат. Тялото ми е безжизнено, простряно на леглото в празнат ...

В ранните часове на деня,
когато всичко спи...
Сякаш не нарочно, сякаш насън...
Затворени бяха очите, но осезанията се изостряха...
Зазоряваше се. ...

Посветено.
Най-бялата пролет е тази. Ранява ме.
Ти си сам - самотен вятър. Зелени следи.
Аз съм сама и във мен не цъфтят цветове,
и не знам, не знам дали пак ще цъфти.. ...

И ето, слънцето залезе и две влюбени очи погледнаха към небето. Загледаха звездите в очакването на любимия – колко щеше да е хубаво сега да са заедно. Ах, само да можеше това да се случи, колко щеше да е щастлива тя. Но не - него го нямаше, той беше далеч от нея. Те не се бяха виждали скоро и вече е ...

За теб, мила моя, бих преплувал всички морета
и бих се потопил до дъното на всички океани.
За теб, сладка моя, бих прекосил всички пустини
и бих се лутал безизвестно из всички джунгли.
За теб, нежна моя, бих изкачил всички планини ...

Погледи. Трепети. Сънища.
Срещи. Докосване. Смях.
Бели пътеки и пътища.
Страсти. Съмнения. Грях.
Нощи. Пожари. И въглени. ...

Грях
Не можах да гледам как цветовете на неопорочено сърце бледнееха пред позорните очи на човек, по-мръсен от калта. Как ли той успяваше да губи разум през нощта, за да попадне в безсъзнание. Дори не ще посмея да го нарека и сън, защото бясно куче не може да заспи, то просто губи сили и се просва н ...

"Хора, от всичко пестете!"-
лозунг намерих такъв - закачен
и малко разнищен, към село по пътя...
Сърцето прескочи през ритъм един!
Тоз час се опомних: Ама каква съм! ...

Сред цветята красиви крача из полето днес,
как мило е, Боже, докосвам ги тихо, с финес...
Дар божествен, знам, от теб е всеки полски цвят,
и ухаен, пъстър е за нас този земен свят...

Апатия
В ръцете ми свещта гори...
и нека ме запали...
От толкова любов се уморих -
от срещи, от раздели, от пожари! ...

Лошо ми е!
К'во се случва, докато чакаш?
Чакащо пространство... Пишеш книга... Не пишеш книга...
Не чакаш, мислиш, че вършиш нещо... Какво е вършенето?
Има ли граница в поезията и граница в прозата, накъде водят техните граници... Чакаш безотговорно, без отговор, думите са във въздуха и ги ловиш със ...

творец дерзае
све магия сторва
та вселена се разцепва
и светът се пука
на вълшебствата поборник ...

Оковите, оковите стягат ме
и веригата гърлото тежко души,
въздух искам, но ето, че няма го,
а веригата глухо и страшно дрънчи.
Небето, небето не виждам! ...

Коя съм аз, че да се боря
със слабости човешки?!
Коя съм аз, че да оборвам
решения и чужди грешки?!
Не съм чист извор, че да ме отпиваш, ...