... щом тръгна в прегорелите треви да си проводя залеза на хълма,
душата ми се учи да върви, и – цяла! – с проста радост се изпълва,
че слънчицето беше днес добро – и сумракът драперии му стелва,
над мен ще сипне звездното сребро небето от бездънната си делва,
не знам успях ли в миналия ден със всек ...

Бледото призрачно сияние сякаш изпълни цялата огромна зала. Меката светлина обгърна Сам и докосна нещо вътре в него, подръпна някаква скрита струна, прошепна му, че го очакват чудеса, само ако се пресегне…
Нямаше как да се сбърка. Пред тях на червена възглавничка лежеше отломка от Лунния камък във ф ...

Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...

Вчера, мили другари, ми светна, че животът красиво блести
сред жените – далечни, кокетни – за които ще пиша творби,
докогато сърцето ми диша и се движи смирената кръв.
Тя, Жената, минава и – виж я! – как сломява поредния „лъв“!
Нежен вихър от нея се носи към прекрасно разбрало сърце, ...

Привлечен от добрите ти очи, оставих се в илюзии да падна.
Сега до изнемогване боли! На двора любовта ни дъвче Фавнът.
Не искам да говоря за това! Защо ли любовта ме подминава?
Издига ме – кралица от тъга, която сетивата изтощава!
Куршумите на моята съдба направиха ме вече на решèто. ...

Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...

Пледирам виновен -
натрапих, обидих, обичах
пледирам виновен -
не простих, излъгах, копнеех
и мъглата се стелеше ...

Всичко свое нося със себе си.
Бл. Димитрова „Лавина“
Всичко свое със себе си нося,
имам толкова, колкото трябва,
милостиня от никой не прося. ...

С една отдавнашна любов
случайно срещах се вквартала.
Здравей си казахме,
ръцете ни за поздрав се събраха,
очите заблестяха. ...

Къде си любов моя?
Сърцето ми за теб измъчва се сега.
Къде си любов, нима това е отредила тя съдбата, без теб да бъда на света?
Не разбира ли, че си ми нужна да живея?
Не искам слънцето да видя щом не виждам първо теб! ...

нека
се
зачеркне
адът —
Обич ...

Меги и Миро вървяха бавно из тълпата познати хора, вдигнали високо ръце за да не оцапат някого със захарен памук и се смееха от сърце на ситуацията. Някои ги поглеждаха и се усмихваха, други клатеха разбиращо глава. Някой от познатите се спираше и поздравяваше, а те двамата отвръщаха дружно на поздр ...

Обичам идеалната форма на косата ти,да развалям.
И нека всеки кичур намери произволното си място.
Обичам шумотевицата, която създаваш и тишината,
с която уютно ме обръщаш късно вечер.
Мразя бъркотията в живота ти, ...

Пешо днеска беше гладен,
сандвича ми бе грамаден.
Лидка плачеше самичка,
че не я обичат всички.
Спря, погалих ѝ косата, ...

Посветено на приятелка
Мечтателна, нежна, красива!
Тя влюби се лудо във свойта мечта.
Бе тиха, добра, мълчалива!
Обичаше силно със страст и душа. ...

С вятъра често въздишам.
Плача рядко - само в дъжда...
Мисля за теб както дишам-
Ти изпълваш мойта душа...
Но няма те - идваш само в съня ми ...

До всички предатели, "съюзници" и 'приятели", спасители, месии, повярвали си прекалено, че овцата вълка ще надвие: ние истинските внуци на Курт Кубрат сме още живи и сме тук, където и да отидем зова на кръвта ще ни повика и ние ще се съберем, тогава когато Вълкът се събуди, единаците ще станат глутн ...

Погледни във очите ми!
Има толкоз много искри.
Прочети душата ми!
Свила в гръдта ми мечти.
Във простор от илюзии живота ми, ...

Свобода, е дума в древни времена родена.
Мечта за роб, гладиатор, селяк.
В обликът ѝ, история човешка дреме
и никой не е безучастен..., а това е знак.
Знак да събуди умовете, ...

И търсиш ли ме
под небето в силен
здрач, и не намираш
мен стар и вече пиян.
Изхвърлил себе си ...

С теб на люлката са весели игрите.
Люлея те, но всъщност ти люлееш мен.
Бавно слънцето събира си лъчите.
А аз оставам още дълго в твоя плен.
В смеха ти, в къдрите, в очите. ...

На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат. ...

Този ще ни види сметката!
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...

Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...

(на дъщеря ми)
В броеницата, наречена "живот"
днес мънисто едно прибавѝ!
А аз със майчин благослов
стих за спомен за теб посветих. ...

Посвещава се на съвременните будители
Учителят е майчина милувка.
Учителят е бащина заръка.
Учителят е съдия при спора,
на детството закрила и опора. ...

Сред дървото с крачка бавен и предвзет се
разхожда съненият вятър с корона от листа,
а изкаляните стъпки, потъмнели като парче
плат, летят в небесата.
И падат по студения асфалт и облизват ...

Нежността е трептение в есенен лист
или в тихия полъх на вятъра.
Във неземния поглед небесно-лъчист.
Но дали - на живота в театъра?!

Обичам езерото в Трявна,
събирам есенни листа,
мечтаех си за тук отдавна -
пречиствам своята душа.
- Пи-то-пи-ти пи-е пи-тук! - ...

ЕДНА ЖЕНА
Една жена върви през този град.
Една жена навярно мене търси.
Наднича в кръчмите и тръгва пак,
и подминава всички църкви! ...

Дърто съм магаре вече...
Всяка кака ме отсече.
Е,тогаз, що се напрягам
с младичките да си лягам?
Не ме разбирайте погрешно - ...

... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа, ...

Дали съм имала срещи,
от онези, незабравимите?
И търсила ли съм любов със свещи,
в борбата стигали ли са ми силите?
Дали съм имала раздели? ...

Изкуственият разум е основата на либерализма, професионален либерал; Звучи по-добре, отколкото „педераст“. Преди така викаха по управляваните от Изкуствения разум, обаче вече замълчаха. Защото те са водачите, те са властта, те са силата…
Либерал!
Професионален либерал…
Как звучи, а…
Променя света. С ...

Тъжно село. Без огради.
Насред голото поле.
Няма тук високи сгради
за летене със криле.
А отгоре ни поглежда ...

Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...

Луната направих от цветен прашец,
звездите погалих със песен.
Тишината проговори с нежен гласец,
а тъмнината грейна в пъстър десèн.
Облякох си мислите в медено жълто. ...