Загледана във точката отгоре
се питам колко ли слънца
ще видя докато си отговоря -
кога от мен ще бликне мъдростта?
Кога и мен ще изгори тревогата, ...

Гравитират
ангели бели.
Есен е
и листопадно
позлатените мисли ...

Той озаряваше раненото небе ,
превръщайки го в прекрасен сън ...
Аз помня тази светлосиня усмивка
тя още ме стряска в съня ми ,
а денем я виждам около себе си - ...

УСЕЩАНЕ
Вслушай се във шепота на тишината
как въздишка се отронва от сълзата
попарила със мъка розовия лист.
Вгледай се във дебрите на светлината ...

Със трънен венец ще закича луната,
със златен сърп ще докосна звездите
и щом от адското царство въскръсне душата,
черна вълна ще погълне сълзите.
И нека облаци черни надвиснат над мене, ...

Нощта пристъпва, като блага монахиня
побрала в себе си неоновия цвят
на град, във който знам, че теб те има
прекръстен в мислите, макар и непознат.
Нощта пристъпва, в снежно бялата си роба, ...

Обичам България. Много искам да направя нещо за нея, но съм просто една малка прашинка от света. За нея пиша тези редове - за прекрасното й име и безмерното й величие, поне това мога да направя. И какво да ви кажа за нея? Вие сами си я познавате - велика и несломима в миналото, а днес упреквана и от ...

И Аз съм!
Зъл съм!
Решил съм!
Дошъл съм!
Пробил съм ...

Когато не намирам думи да ти кажа
и от това така боли
се чудя как да ти покажа,
че от любов са моите сълзи.
Дори без думи знай ...

Недей ме изоставяй, Господи,
не знам, добра ли съм била...?
От твоите десет Божи заповеди
престъпила съм не една.
Ще вляза тази вечер в Храма ...

Любовта е роза, роза с бодли,
любовта е силна, любовта боли.
Искаш ли да имаш първо покажи,
как приемаш само нейните бодли.
Хаосът минава, някак си крепи ...

Коя съм аз...
Когато съм до теб ме няма
и вечно друга съм, не знам коя,
и все забулена в измама
надежда търся аз да се спася. ...

"Ако загина, губя само себе си.
Ако спечеля, печели цял народ."
На челото си носим
Лъвски знак,
а знамето ...

Още от зората на своето съществуване човечеството е било наблюдавано, контролирано и наставлявано от Същества с много по - развито съзнание от неговото, които са му предавали периодично от една страна важни за физическото му оцеляване знания и умения, а от друга - морални норми и правила, които да г ...

Весела засмяна
с пурпурна премяна
любовта при мен пристига
завърта се и пак танцува
в лапите си тя ме хваща ...

Тя хвана котвата и я намести. Връвта я дръпна рязко и замалко не падна. Беше с изкрящожълта грейка в тон със ските и щеките, разбира се. В ушите й се виждаха слушалки тип “тапички”, от които се чуваше музика или може би по-скоро джънгър.
Не носеше шапка. Всъщност мразеше шапките може би напук на май ...

с най-бързия жълт цвят
рисувам върху гърбовете на живи костенурки
теб и историята на българия
и ги пускам в градината да се напасят
нанизвам цялата Вселена в броеницата на шията ...

ЦИКЪЛ “ОКУЛТНИ ТРИСТИШИЯ”
Понесоха се облаци от мисли
и сблъскаха се с облаци от чувства –
в главата ми започна буря...
Да можеш отнапред да видиш ...

В гнездо от думи звънкo радости съм свила
и чуруликам в пазвата на птичия ти свят.
От шепа полъх в клонки - обич, нежност пила
светлик съм нощен, с тюркоазно - меден цвят.
Разкъсвам времето и с поглед се опитвам ...

Небето и земята се бяха слели и прегръдката им беше силна и болезнена. Валеше.
Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи,
които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си.
Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към д ...

Защо през моите очи
ти си все по - сладка, по - красива,
все по - нежна и неустоима
и все по - истински боли?
Защо дори и да те имам ...

Когато в есенния здрач
мъглата вън унило пада
и аз спотайвам глухия си плач
за края на деня – награда...
Когато съм сама в нощта, ...

.....Отново на път.....
Разтвори щедри обятия голямият град,
с нажежена бетонова прегръдка ме обгърна.
Изправи се пред мене светофарена гора
и в пулсиращи, разноцветни реклами потънах. ...

Тихо на пръсти се вмъквам...
Нежно докосвам деня.
Сънят недоспал се завръща
недолюбил нощта...
Заключвам зад обвивката своя ...

И пак вървя, но вече бавно.
Сега аз зная пътя свой.
Очи затварям - не ми трябват,
в главата ми стои портретът твой.
Вървя напред, а пътят няма край ...

Сякаш и времето днес в траур тъжи.
Плаче безмълвно с капки безверни
и слънцето даже, със свойте лъчи
не иска да прогони мислите черни.
Защо случва се? Честно ли е? ...

Денят бе светъл, топъл, може би дори красив,
но тя не искаше, не можеше да му се радва.
Мислеше си, колко малко трябва,
за да е човек щастлив.
Защо ли случи се, не биваше така да става. ...

часовника трака твърде бавно
очите ми са пълни със сълзи
гледаш ме хладно и омразно
искам завинаги да завали
със мрака идва болка и тъга ...

[Quote - от друго стихотворение]
Уморено прерязвам ръцете си,
уморено кръвта ми потича,
уморено настига ме мракът,
уморено ме нейде повлича... ...

понякога обичам, понякога боли
понякога съм тъжен, понякога вали
понякога мечтая, понякога мълча
но винаги ще пазя във себе си мига
понякога умирам, за да се родя отново ...

преследвайки илюзии в дъжда отново тичам
на истинската болка отново се обричам
това съм аз и няма да се променя
не чакай ти от мене маска да сваля
не виждам нищо хубаво в живота преебан ...

Има ли смисъл от един живот които само пречи на другите,от един живот които неможе
да изживее това което му се иска,един живот,тежест за всички около него.Казват,че най близките хора
трябва да те обичат,а в какво се изразява обичта им,в разбиране мисля си аз,е значи
мен не ме обичат,защото не ме раз ...

Колко е красива розата с бодли,
като любовта в двете и страни.
"Обичам те!" - прочиташ във всичките и цветове...
Подарявана е винаги от все сърце...
И колко е красива в градината сред другите цветя, ...

И както винаги седеше сам и гледаше във мрака на нощта. Тъмнината беше толкова тиха и някак чиста. Може би защото скриваше всичко - болката от вярата в светлината, боклука по земята, шума от живота, дори празните погледи в очите на хората. Той стана и пусна музика, убивайки тишината и част от мислит ...

Светът да разбереш
е сякаш
с главата своя
планината да разбиеш.
Липсва просто ...

/Посветено/
Любовен звън тъмнината разпиля,
затворено око светлина съзря.
И в миг прекрасна пелена го озари,
нежното сияние стих му подари. ...

Тиха, лятна вечер и лек ветрец полъхва.
Тази вечер нещо старо ми навява.
Щурче пее и сърцето ми задъхва.
Стара песен то за мен напява.
Тиха вечер, нощ безмерно тъмна. ...