ЗОВ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ
Сега препускам на жребец от пламък,
кръвта във вените кипи,
сърцето ми е лед и камък,
в очите ми гневът блести. ...

Старата любов не се забравя.
Болката не лесно отшумява.
Само споменът накрая
lсе непрогонен той остава.
Старата любов дълбоки чувства буди ...

Ако истински обичаш някой
и той не може да те разбере,
не се отчайвай, защото имаш право на други пътища безброй!
И един от всички пътища ще се усмихне на живота твой
и ще те остави да играеш една игра и ще ти помогне да откриеш ...

В разлюляното от вятъра поле
се гонят бели пеперуди
и в ръцете на момче
танцуват до полуда.
В препускащата младост, ...

Пронизваща болка изгаря ръцете ми,
раздаваха обич, а са празни сега,
пресъхна ручеят бистър в сърцето ми
и орисват само с тъга.
Млада съм, но тежат ми минутите, ...

Късове жива храна
"Вчера, 1 октоври 2092 година,
всички водосборни басейни на Земята
бяха окончателно изолирани..."
Из печата ...

(HIV)
Here I am defriend in this normal world
Why did you tease me? Made me feel absurd
Fucking stereotypes feeding their heads
I am ugly, please just go away ...

И когато ти си тръгнеш
моля те, не затваряй вратата.
За последно ела да ме прегърнеш,
а после остави ме насаме със самотата.
И когато ти си тръгнеш ...

Хора, шум и блясък. Всички говорят и се надлъгват. Пазар - на души и сърца. Усещаш как нещо вътре в теб те тегли към лъскавината,могъществото и обещаваното щастие. Ще издържиш ли на изкушението? Тълпи от хора се надпреварват по - бързо да сключат желаната сделка. С лукава усмивка търговците прибират ...

Седя и си мисля за своя живот. Питам се, щастлива ли съм?... И с жалост
установявам, че съм в графата на нещастните. Живея, обичам и наранявам себе си в
името на нещо, в което сърцето ми ме уверява, че ще бъде щастие. Невероятно е,
как в стремежа си към него хората се променят, как си създават и руш ...

Сивотата на деня
ме отблъсква,
като восъчна кукла
топи ме. Мечтите -
пясъчни кули се сриват, ...

На къс небе, обтегнато с гергеф
бродирам с устни ведрото си настроение.
Очите багри са на лунния седеф
и повик тих на нежното ми вдъхновение...
От полуцвят, разголена нощта ...

И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?

Не ти пука?!
Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Про ...

Една сълза, прозрачна, млечно бяла
събира в ромона си тъжен тишина.
Една сълза за теб! В нея съм цяла -
нежна, жадувана, очаквана съдба.
Безшумно по скулите се стича, ...

Във утрин слънчева и свежа,
със дъх на пролет и цветя,
една надежда ме повежда -
една надежда с много имена.
Закичила лъчи в косите ...

Като циганка стара в нова премяна,
изпроводила табора нейде в нощта,
се скита душата ми нежна и млада
отронен лист есенен - след много лета.
Подухва ветрецът - отминали мисли ...

На Лора
Тук отдавна не грее слънце, а властната тъма навява студ и безпокойство. Тясно е и една плътна, твърда стена обвива всичко наоколо. Любов, усмивки, разум не съществуват. Това е просто затвор на съзнанието, жестока тъмница на душата, създадена от собствения ми страх.
Мога да тръгна покрай сте ...

Не крадете птичата душа!
Не правете скулптори на птици!
Потръпващи без тежест в самота,
ятата им очакват свойте жици.
Очите им стопяват се във камък, ...

Изгубих се и плача, и търся топлина,
и бродя, и се моля за малко светлина.
А пътища се вият, приканват ме, зоват
и всеки обещава и нежност, и уют.
Ах, искам, колко искам да мога ей сега ...

Птиците пееха своите песни по клоните на хилядолетните дървета. Потоците бълбукаха радостно, а пчелите жужаха около току-що разтворилите се цветя, сякаш бяха крайпътни гостилници и всяка имаше своя собствена табела. Всяка табела беше украсена по различен начин – неповторима сама по себе си – жълти, ...

а падналите ангели
стават сатани...
по регламент,
припадналите,
денонощия ...

Ако умра, ще плачеш ли за мен?-
уплашено детето пита,
събудено в кошмарен сън,
ръчички в майчините вплита!
Заспивай, вече късно е навън! ...

Има и друга любов,
безначалната,
която е скрита в нас.
Онази любов,
с която се раждаме ...

Снощи те сънувах и примирах от щастие,
а сутрин се събудих обляна от сълзи,
а теб те нямаше, нямаше те и ми беше зле,
мислих, че и наяве си влюбен в мен, момче.
И уверих се, че лъжа е бил сънят. ...

***
Еднакво безразличие, нееднаква несъстрадателност.
Защо стана така, а не стана обратното на парадокса?
Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия.
Един облак се скри в изпарението. ...

***
Защо се получи така,
Че станах хирург на миналото си?
Нямам нужда от анестезия:
Безболезнен съм. ...

Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По-добре д ...

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло N 3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди. - Защо ме викате? - Боли ме, сестричке. Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз. - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! - Наистина го боли - о ...

- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. ...

Имало едно време една много тъжна принцеса. Нищо не я радвало, нищо не можело да я накара да се усмихне поне за миг. В такова лошо настроение я заварил летният бал. Тя не очаквала нищо хубаво от него, но решила да отиде, за да се разсее поне за малко.

Душата ми в тъга потъва,
сърцето губи любовта,
а навън сезоните се сменят-
отново идва есента.
И започва с багрите си тъжни ...

Слънчевите зайчета
са пощурели.
Гонят се по покриви,
стени, смело
се боричкат в тревите, ...

Как мразя порива си жалък,
как мразя женската си слабост,
как мразя алената кръв,
която кипва в вените ми страстно
-и няма нищо по-красиво ...

Бих искал да съм ангелче в небето
и да бдя над твоята съдба.
Или невинна капка в морето
на греха и порочността.
Бих искам пътя ти да осветявам ...

След сто години пак ще те обичам,
след сто години отново ще горя
във огъня във който ти запали,
там някъде във вечността...
Ще го кажа на звездите, ...