Не виждаш ли вече нещата по-ясно?
Не е ли по-силен гласът?
Не усещаш ли вече колко е лесно
Болката да отмие дъждът?
Сам знаеш, че времето може ...

(Липсваш ми, липсваш ми)
Здравей, ангел от моите кошмари,
сянката в дъното на моргата,
неподозиращата жертва на мрака в алеята
Можем да живеем като Джак и Сали ако поискаме ...

да спиш до късно през...
топлия следобед
да се събудиш под...
светла сребърна луна
мълчаливи думи от... ...

При теб ще се завръщам всеки път
Щом за мен ти нещо си припомниш
За мен в сърцето ти ще има кът
Където като ме повикаш аз ще дойда.
Ще те окъпя в лунна светлина ...

Време за размисъл и очакване
и сякаш заспива любовта,
тя чака своето пробуждане
след зима иде пролетта.
Когато всичко се се събужда, ...

Благословена нека е Душата ти,
а ти си ангелче, разтворило криле
над бездната,
над всички светове,
в които времето е спряло своя ход ...

Вълните се протягат
като длан
над сините очи на океана,
а заливът
от слънцето огрян ...

Тропика - духовният
на рака и козирога, с дъждовете и джунглите,
тропика на авантюрите и Черната магия
и змий прехапали опашките, с биволски пътеки
и тигрови очи плющящи по листата. ...

Отблъскваш ме сега - нали?
Ревността те ослепява.
От думите ти ме боли,
като камшик ме нараняват.
После в болката се мятам. ...

И по-зла да беше от Юда
пак бих избрал да те целуна,
и ако трябва в дантевия ад да легна,
аз пак бих избрал за миг да те погледна!

Да те жадувам аз, да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш... Добре
тогава - върви си, щом така си решил. Ти губиш. Губиш човек, който те обича
истински и занапред щеше да те обича. Губиш приятел, който щеше винаги да е до
теб и да ти бъде верен докрай. Губиш човек, какъвто няма да намериш д ...

Вдигаш гордо погледа нагоре и си казваш: "Минало е вече той". Заличаваш образа
обичан. Не стена, а цяла крепост ти издигаш между вас с надеждата да го забравиш
и да го държиш далеч, да не ти навява повече тъга. Но сякаш не да ви разделя, а
да ти напомня за миналото, се издига тя. И не спират болката ...

Кълна се, че мога вечно да продължа отново
Моля те, кажи ми, че моя лош ден ще свърши
Ще остана в историята като твой любовник, твой приятел
Дай ми устните си и с една целувка започваме
Припев: ...

Един ден и светът не ще го има...
Часовникът бавно отмерва с досада
финалната права.А после? Зима-
злокобна, мрачна като стените на ада.
Но ти затова просто сега не мисли! ...

По следите на вятъра тръгвам
и нека дъждът ми е брат.
Под открито небе да замръквам,
полудели треви до мен да шумят.
Летни бури бушуват във мене, ...

Отварям очи
опитвам се да видя, но съм заслепен от бялата светлина
Не помня как
Ня помня защо
Лежа тук тази вечер ...

Отварям очи опитвам се да видя, но съм заслепен от бялата светлина Не помня как
Ня помня защо Лежа тук тази вечер И не мога да понасям болката И не мога да я
прогоня Не, не мога да понасям болката Как може това да се случи на мен Направих
своите грешки Няма къде да бягам Нощта продължава докато аз с ...

Повредих всичко така чупливо
И не мога, не мога да събера парченцата
Разхвърлял съм думите си навсякъде
Но не мога, не мога да ти кажа причина
Чувствам се така разкъсан (така разкъсан) ...

[оригиналната песен е на Lagwagon]
Аз съм просто поредния глупак и трябва да продължавам да си повтарям, че
Аз съм просто лицемер и трябва да продължавам да наричам и теб така
Забравих да си прехапя езика, а моята догатка породи всичките грешки
Така че приемам ролята, отварям уста и нескопосаните ду ...

Ти застана до мен
и ми показа всички причини да греша за теб
Истина ли бе това? Трудно е да кажа.
Защото се бяхме замесили в една прекрасна бъркотия.
Ще превъзмогна това, хартиените сърца не могат да спечелят този път! ...

Маку се събуди. Времето все още не беше сътворено...
Нямаше вечност, която да опише събуждането му. Имаше само Маку. И неговата
нужда. Маку беше създател. Знанието дали е единствен не беше достъпно за него,
макар да беше бог. Маку беше чистата есенция на разума и единственото възможно
перпетуум-моби ...

Ако ще изтръгваш сърцето ми,
моля те, използвай тъп нож, ръждясал на цвят
(и като умра) няма да можеш да прикриеш
този белег.
Трудно е. ...

Почувства се по-гола от когато и да е било. Пронизана до мозъка на костите си от
зрение, снимана в банята и изложена пред цял свят, по-гола и от младите си
кошмари в които се опомняше разсъблечена на центъра на полиса, в гъмжището,
по-гола и от първата нощ в която свали дрехите си за да се отдаде на ...

Музиканта, преминаващ
през пустинята
докосва струните на вятъра
едва едва
и свири със сърцето си - ...

Хоп опашчица на ляво
Хоп опашчица на дясно
Дай си лапичката! Браво!
Мое кученце прекрасно!
Взимам четките на батко! ...

Ситен летен дъжд
изсипал се по раменете ми солени -
присъствие, достигащо сърцето
в разтворения пред очите хоризонт.
А мисълта е кораб преминаващ ...

Тя - светлозелени очите -
пробляскващо жадни за плен.
Някаква песен, сънливо,
преде си зад мен.
С подскоци, фатално комични, ...

Бяла лунна стая
Тишина и лъх
Музиката спряла
Ме докосва с дъх
Бяла сънна стая ...

ридае меч нащърбен
в ръка трепереща с кръв покрита
самотен воин от страх прегърбен
брез бойното поле залита
в очите му-сълзи горещи ...

Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена ...

Това е чувството, което ме депресира,
чувството, което ме убива,
чувството, което душата ми изпива,
чувството, което живота ми разбива.
Всяка нощ в която съм се чудил, ...

Чувствата като трохички
падат във нощта.
Думичките като птички
идват след това.
Със краченца бавни ...

Откога не съм
пристъпвала
във моя град...
Домът ми пуст
и прашен, очаква ...

Едно дете умря!
За друго не мечтая.
Нали децата са добри и зли?!
Тъй както са пред нас,
без да знаем ...

Улиците прашни и сухи са сега,
Неотмит е споменът от бурята страшна
връща се пак на смъртта дъха
и търси да вземе поредната жертва.
Сенките страдат без да заплачат ...

ЛЮБОВ
Любов! Какаво ли това?!
Един миг?! Една вечност?! Една сбьдната мечта?!
Всьщност тя е всичко това!
Горещо малко пламьче, което трепти всеки пьт, когато бива разпалено. То започва да гори и през най-мрачните и тьжни мом ...

Една земя,едно небе,
множеството планини и брегове,
за които честичко си мисля аз
и докосвам ги във този късен час.
Не усещам ни умора,нито студ, ...