Дали помниш като деца какви бяхме
Как общия път тогава деляхме
Колко красиви бяха наш’те мечти
Как грееха силно и наш’те очи
Колко голям за нас беше светът ...

Найден Николаев Йотов
Животът има смисъл само наопаки,
но пък трябва да се живее нормално.
С. Киркегор
Животът няма друг смисъл освен този, ...

Не знаеш коя съм, къде ще спра,
ще те погубя или възродя,
не знаеш мрака ли ще осветя
или светлината угася...
Пустиня ли съм или океан, ...

Подай ми ръка,
нека днес повървим по брега...
Мойте мидени устни трептят
и разтварят пространствата тихи
през които минава света. ...

ВОЛФГАНГ ПАУЛИ
човекът, физикът, философът
разсъжденията за физиката в зората на ХХІ век
>>> Laurikainen К. V. B e y o n d t h e A t o m : The P h i l o s o p 4
>>> h i c a l T h o u g h t of W o l f g a n g P a u l i — Transl. of origin. Finnish ...

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ДЕПАРТАМЕНТ ПО ФИЛОСОФИЯ и СОЦИОЛОГИЯ
курс
СЪЗНАНИЕ , ЕЗИК, РЕАЛНОСТ
есе – анализ на глава от книгата на Ричард Рорти ...

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ДЕПАРТАМЕНТ ПО СОЦИОЛОГИЯ И ФИЛОСОФИЯ

КУРС: СЛОВО И ЗНАК В АНТИЧНАТА ГРЪЦКА ФИЛОСОФИЯ
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЗИКА ...

Защо си страшна толкова?
Толкова си страшна!
Негримирана си страшна
и гримирана.
Училище завърших, започнах да целувам, ...

Непознат
Погледа ти всяка вечер срещам,
не те познавам... но усещам
какво си скрил зад тези две очи -
малко страх и обич... ...

За лятото скърби,
когато есента очакваш.
за сухите върби
изпили слънцето до капка,
за пясък, който стъпките изтрива ...

Денят наднича бледосиво
през прозореца.
А ти си притежание на гарата.
И те поглъща влакът лакомо.
Ще те изплюе в петък вечер. ...

Разтворих се във теб.
Безкраят ме погълна.
И станах звезден пътник
без право да се върна.
А мракът се разби на късове. ...

Значи никой не ти каза, че животът ще бъде такъв.
Работата ти е подигравка, разорен си, любовта не ти върви
Сякаш си постоянно заседнал на втора,
Е, не ти е бил ден, седмица, месец, или даже не ти е била година
Но аз ще съм насреща, щом се изсипе пороя ...

пада нощ,настъпва мрак
сърцето кърви,и заплаквам пак
сълзите не спират,а силно кървят
душата ми плаче,а мечтите горят
изхвърли ти последната надежда ...

В СЛАБИНИТЕ
Сега или никога! Две врати се затваряха, в главата ми нахлуваше сив талаз, помиташе и давеше всичко по пътя си, което съм преживял, което съм постигнал, което съм мечтал, поставил съм за цел, превъзмогнал, имал, желал, желая, наджелал, трансформирал в по-трезва и по-близка, по-опиянителн ...

Да бъда себе си не е тъй трудно,
ала не мога,сякаш нямам право на това.
Замислям се посоката отново сменям.
Ала кога ли сам се учила и на това.
Начало няма ,няма край и само времето, ...

В отчаяние и болка,
презирам те,
за лумналия в мене огън,
за мъката в гърдите,
за мечтите. ...

Истинска ли си,когато плачеш?
Когато навън дъждът вали,
когато само НЕГО чакаш,
да дойде,за да те спаси?
Когато едничка и надеждата умира, ...

В моя делник липсва...
Беше вечер.Бавно вървях по улицата,като мразовитият вятър вееше множество снежинки направо в лицето ми... Но аз не усещах нищо-нито жестокия студ, нито силния вятър,бях някъде другаде... Бях с приведена глава,а от очите ми бавно се стичаха полузамръзнали сълзи. Бе минал полови ...

Тази нощ можеше да бъде нашата,
no не е,
осава само песента ненаранена
на хилядите весели щурци,
които пеят под прозореца ти тихо, ...

Отдавна за мен не съществуваш вече ти.
Убих те от любовта си сляпа и наивна.
Погребвайки гледах право в твоите очи:
"Дали била съм някога щастлива"?
На колене пред твоя гроб самотен ...

Подаряваш ми сърцето си-
то крехко е като кристал...
Нима ще мога във ръцете си,
завинаги,да го опазя цяло?
Дори да знам и да го пазя, ...

Устните му бяха като лодка,
с разкъсни
от вятъра платна ...
Целуваше водата покрай нея
забравил ...

Ти беше тук.
Сърцето ми намери своя ритъм
и станах аз щастлива и добра.
Да,щастието твърде дълго скита
и ето-спря пред моята врата. ...

Празникът свърши.Домът опустя.
Уморено прекърши главица свещта.
И отново сме двама,и отново мълчим.
Само въздухът помежду ни някак странно
е син. ...

Жената със устни стафиди,
издоени пламъци
в безкръвното
със сиви камъни очи,
гръбнак – пресъхнала лоза ...

Тя не разбираше шума, но я болеше
от всеки звук преминал
през нощта,
в която крясъка от истини кървеше,
а пясъка раздираше очите ...

Когато дъждовете уморени
от старостта си побелеят,
Когато облаците изтощени
последната сълза излеят,
Когато и водата бърза ...

Разтворени вълни -
пътуващи послания,
свитъци от бяла морска пяна
в която сме нагънали мечтите си,
а прилива достигнал своя бряг ...

Всичко зримо и незримо се променя
когато си до мен...
Трепти ефира
и сипе сребърен прашец над нас -
фонтан, ...

Както си седя,
пред платно кораво,
цветове редя
и цапотя здраво!
Шарени боички, ...

Вятърът който е “загоритава”,
стърже със телена четка
вчеращноизсъхналата трева.
До него бърборивата съседка
пресъхваща от бряг до бряг река ...

Стоя сама,а в очите ми сълзи напират,
по бузите се стичат и мокрят моето лице.
Стените четири душата ми раздират,
а тя се гърчи,готова да се предаде.
Спомените,като отдавна литналите птици ...

Не знаеш ли какво от живота ти искаш,
Нямаш ли нужда да погледнеш с любов,
Друга душа, с която можеш да тичаш
От реалност към сън, наречен живот?
Не искаш ли като напред ти поглеждаш, ...

Гласът ти е божествен резонанс,
мелодия изписана
по древните останки на съдовете
в храма.
Дълбаеш с устни сребърните ноти, ...

Не виждаш ли вече нещата по-ясно?
Не е ли по-силен гласът?
Не усещаш ли вече колко е лесно
Болката да отмие дъждът?
Сам знаеш, че времето може ...