Poesía de autores contemporáneos
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 7 🇧🇬
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна, ...
Безметафорно прозрение 🇧🇬
открих пътека тайна към небето.
'Почакай, това е само суета...‘
'Не бързай! Спри!‘ – ми шепнеше сърцето.
Следи човешки зърнах в този час, ...
Песимистично-оптимистична сюита 🇧🇬
от първите надежди звездни.
Очаквах, че ще стигна надалече,
а стигнах до ръба на бездна.
Ужасно е. Безпомощно се лутам, ...
Просто ние 🇧🇬
Няма грим, нито част от битовото бреме... в леглото си сме в частен Рай.
Обичам да ме гледаш нежно, палецът ти гали моето лице.
Погледът е още влюбен... чувам свирепото биене на твоето сърце.
Толкова сладним с тази наша обич, че чак наг ...
Kръст, за разпнати вини 🇧🇬
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.
И дори да превърна душата си в камък, ...
Първи април 🇧🇬
най - любим на Михаил.
Днес се лъже - маже,
всичко може той да каже.
Как е хващал златен лъв ...
Съзерцание 🇧🇬
придържа те на къс повод,
прибрана е усмивката
в кутията за спомени.
Непроницаем съзерцаваш ...
Covid-19 🇧🇬
но всеки го усеща на своя праг.
Сковава градове, държави
и прави хората болнави.
С кашлица и температура ...
Падащи звезди... 🇧🇬
Ти помниш ли нощта на Звездопада
с прозрачната среднощна мараня́?...
В душите ни страстта, тогава млада,
от чудото небесно онемя́... ...
Хоризонта... 🇧🇬
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
Цветя обречени на Бога 🇧🇬
Аз любех паднали богини,
клакьор бях на бездарни смешници,
живях с „човешките руини”
на непокаяли се грешници ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 6 🇧🇬
...
Аз съм Артибалт-чо,
сам на себе си стопанчо,
и си имам подчинени - ...
Гледка 🇧🇬
зад Витоша се поклони
и я остави да хвърли
мощната си сянка,
тогава я погледни, ...
Прераждане 🇧🇬
когато усилен порой завали ...
В капана на времето стене в неспира,
а мракът обхваща сърца и души.
През малък прозорец, обвит в мъгла ...
Цигулка в душата ми 🇧🇬
едно щастливо и бавно танго,
цяла нощ светулка броди по пътя ми,
аз не попитах: „За какво?“ и „Защо?“...
Тъй ми беше красиво и толкова нежно, ...
Сляп наивник 🇧🇬
наблюдавам те, какво искаш знам,
зная, не идвай при мене разбра ли,
ще съм сляп наивник, всичко ще ти дам.
Веднъж бях наивник сляп ала за кратко, ...
В синия час на копнежа 🇧🇬
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...
Защо Уран!? 🇧🇬
2020 г. е подвластна на планетата Юран, който вещае разрушение в глобален план.
Защо Уран!?
Ти, Уран, злокобен и толкова разрушителен.
Защо нападна човечеството с вирус умопомрачителен?! ...
Опит за летене 🇧🇬
въздухът свисти покрай ушите.
Тялото ми плува в синевата,
всички пътища са ми открити.
Нейде там далече долу в мрака ...
Истината 🇧🇬
‘Ами каква е. Течна, бистра и сребриста.‘
Попитах после светлината: ‘Kаква е истината?‘
‘Ами блестяща, светла и лъчиста.‘
‘Каква е истината?‘ – питах мрака. ...
Заблудно гурбетчийство 🇧🇬
не говорим за материалното, а съвсем в друга насока!
Идвайки, видимото ни беше ясно, но другото тъй неясно,
и ето, точно от невидимото останахме всички тъй на тясно!
С годините децата отраснаха, и разминахме се генерации, ...
Празнота 🇧🇬
Прозорецът беше отворен.
Няма червено вино.
Беше свършило отдавна.
Не искам да купувам повече. ...
И за малки и за по големи 🇧🇬
цял ден си играло
в близката горичка
с една короно мишка
А кога се прибрало ...
Насаме 🇧🇬
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...
Няма да е все така 🇧🇬
вярвам го и отстоявам,
нищо, че сега светът
тъне в облачна забрава.
Че с отрязани крила ...