От другите оставени,от себе си забравени,
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.
Взираме се в локви като нас оставени. ...
Мъдреците от Ориента
Оцеляването във Пустинята е Философия
и изстрадан стил на съществуване,
а керванът с Мъдреците е утопия,
отдавна из миражите изгубена... ...
За какво мълчат делфините...
Деца на Океана и на Вятъра,
но и чеда на волните простори
делфините у нас поддържат вярата,
че някой ден с тях пак ще си говорим... ...
Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...
Къде ще избягаш? Аз съм копнеж.
Аз съм усмивка и съм летеж…
И съм различен, знаеш това.
Аз съм надежда и твоя мечта.
В бяла пустиня, в затънтена степ… ...
Колко стъпки трябва да изминеш
за да стигнеш своята Голгота?
И дали изобщо ще достигнеш
до върха, и стига ли живота
за последната, и първата ти крачка? ...
Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
Пред мен е Витоша – стройна, красива.
Пътувам и бегли спомени пролука търсят
и наедно с тях рисувам в облаците на простора.
Кога ще видя как заспиват птиците,
обгрижени от крехки гранки и присвити ...
Дори и навън не излизаме вече,
скрити във къщи, покрили очи,
навън си блести прекрасната вечер,
от толкоз безбойни, красиви звезди .
Почти като хора, дребни мъждукащи, ...
На плажа всички заедно сме сега,
заедно с момчетата ми и тяхната сестра.
Мама и тате, усмивка грее на нашите лица,
усмихва ни се слънцето,дарява ни топлина!
Вървим по пясък заедно хванати за ръка, ...
Космически талант. Но скромна, земна,
в душата скрила нежност на момиче...
Макар че не успяхме да се срещнем,
аз вече те познавах и обичах...
Безкрайно те четях и препрочитах, ...
Искам да държа ръката ти толкова здраво, че да си счупя китката.
Но едва се държа.
Преди да чуеш това, вече няма да съм тук,
И сега няма какво да се прави, освен да крещя по пияната луна.
Това не е честно! ...
Отдавна се знае и не е хазарт,
че котки се любят и то е през Март.
Но вече настъпва и видим обрат:
светът ни потъва във пълен разврат.
Да го доказвам е вече излишно. ...
В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...
Как се живее в свят маскараден?
Маски... за пребиваване скрито,
образци от някъде окрадени,
но развявани на показ открито.
Как се живее в нощна пустиня? ...
И ако знаците все пак са прочетени…?
Безлунната звездна нощ, стенеща тъмнина
и риданието на кукумявка – предвещаваща смъртта,
воят на умряло на кучетата...
И това да ме имаш само в съня си… ...
Прозорче мъничко във скитащ полумесец,
оглежда се със лунността да види само теб.
Прегърнато от изтънелите завеси,
заспива в сънищата изтъкани от сатен.
Сънува как разхожда се в небето, ...
Ти помниш ли нашата среща?
Онзи дъждовен, студен летен ден,
когато съдбата, сякаш с насмешка,
реши да те срещне точно със мен.
Ти помниш ли сълзите, проронени, ...
Посипвам думи нежни като цвете
по своята небесна ученическа дъска.
Редя и разпилявам срички в куплети
и сортирам своите цветя като в леха.
Докосвам ги с неохотни краски ...