От коктейла на живота пий с наслада.
Във щастие обръщай всеки ден.
Че животът цветен е за теб награда,
Не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...
Понякога усещам се, невидим.
Дотолкова, че търся се в мъглата,
в чиято непрогледност има митове,
как водела до пълна слепота...
Тогава те събирам в мойте шепи, ...
На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт ...
Този текст за песен е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) – "Фотографката и дъжда". Давам права на Антоан да използва текста за създаването на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/fotografkata ...
Нелеко беше времето, но нужно,
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...
Късметът ми със теб не знам дали е луд.
Не мисля, че е толкоз от значение.
Ти знаеш моето към тебе отношение -
Обичам те! - и с туй съм горд!
По пътя ще вървя, в очите ти загледан. ...
Сладка обич нагарча на живота...
Като стихия непросъществувала в ноща.
Неочаквано събитие, от нищото дошло.
Напомнило че човешкото умира...
Държим сърцата си във плен, ...
Всички понесохме своите удари.
Срещи. Раздели съдбовни. И загуби...
Рядко печелехме. По-често губехме.
В битки с живота и днес оцеляваме...
Всички научихме тежки уроци. ...
Мечтите ми дишат. Предчувстват екстаз!
Ще дойдеш ли? Чакам те в стаята аз.
Докосва сърцето ми живата жар.
Не знаеш, че вече си мой господар.
Отпивам на глътки надежден балсам. ...
"Който трупа знание, трупа тъга." –
туй са мислили древните за мъдростта.
Да си умен, значи да си зрял,
да имаш опит, много да си видял.
Мъдрият вижда туй, що другите не могат ...
Патент
Ако ще да идете заедно на края на света,
или пред олтара 100 пъти да вричате горещо...
Тя никога няма да бъде целувана така,
както аз от тебе на последната ни среща... ...
Как си, Радост? Вече мина време.
Много ли е, малко ли – не зная.
Колкото със теб да се погледнем.
Колкото със теб да се забравим.
Свиква се със всичко, общо взето. ...
Радушно приемаш раздялата наша
посрещаш поредния делник без мен,
не скърцам със зъби, не чупя и чаши,
скучаеш навярно, но мислиш за мен.
А щом на жената ѝ писне веднъж, ...
Съм габровска снаха, без бой признавам…
Свекървата, докато беше жива,
не спираше на гости да ме кани,
за да усетя как пулсира дивото.
То - дивото, аз толкова години ...
Lullaby and whisper are mingling through the sky
Carelessly are shifting the muffled poets’ cry.
How small are we! – exclaimed the little child
And pointed to the chimney. Everything’s mild.
An echo passing through the cave ...
Не искам да ме пускаш, Живот,
дори да съм трънче в ръката ти!
И какво означава "до гроб",
в друга форма щом си – "оттатък"?!...
Нека седнем с тебе на маса! ...
Беше мъртво вълнение днес.
Уж е суша, а мъртво вълнение.
Още нямам за себе си вест.
Уж съм аз, но съм чуждо прозрение.
Долу, в трюма на този живот, ...
Не искам да съм в твоя свят
Не искам да си в моя свят
Искам да се сблъскат световете ни и да родят вселена
с хиляди галактики живот
С десет млечни пътя ...
Само няколко думи ми стигат,
като изстрели право в сърцето,
за да знам, че ако ти си изстинала –
аз студен ще потроша ръцете си.
И тогава, преди да си ида, ...
Полуалкохолна носталгия се разлива
към чистите ми дни и онези истини,
чиято същност остана си непроменлива
и залезе, и изстина.
Разликата между мен и любовната жрица, ...
Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...