Във времена древни на героични победи и възход,
със синове достойни се прославил българския род,
те земята родна храбро от враговете защитавали,
за да я има нашата България мило и драго давали.
Сред тях ярко се откроява името на Хан Борис-Михаил, ...
Съсирва се умората на сянката,
която придружава тишината ми.
Нощта е органично всеотдайна,
а совите с очите са приятели.
Надълго убеждавам възрастта, ...
Във ириса на сенките се крият –
от тези турбо охлюви ми писна!
И няма тайни, нито е магия –
от чесане езикът им увисна.
И паднаха ми всички папагали ...
Със римите доникъде не стигнах.
Без римите пък просто не съм аз.
Една жена без възраст и години,
но поетеса пишеща в захлас.
До сетния си миг така ще пиша. ...
Измѝсли сам сирената, която
примамва те. Попадаш в дънна яма.
И в пясъка проблясва чисто злато,
а плаващ е. Надежда просто няма.
Зелените коси от водорасли ...
Сама режисирам филма-Живот...
За грешния избор скъпо си плащам.
Приятел двуличен, фалшива любов...
Епизодичните роли свършват все някога...
Сама определям "правилно", "грешно"... ...
Понякога се свивам на кълбо.
И в мене този възел, пеперуден,
душата ми, изпълнена с любов -
присвива я до болка и възбуда...
И после ме отпуска. До летаргия. ...
Не го разбирам този свят объркан,
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна, ...
Да бях летял толкова високо,
колкото ми криле държат по-високо,
дъхът ми не би секнал така,
както ангелският звучен глас замрази го!
Да бях живял толкова дълбоко, ...
Дай ми някакъв номер, напиши телефон,
гласът ти така закопнях да го чуя!
На живота по стръмно-опасния склон
душата ми нежна, боса как да събуя?
Погледни ме в очите в този видеофон ...
Открий ме, намери ме, потърси ме като лале сред розов храст. Няма ме, нали ? Там аз не вирея и никога не ще мога. Лале червено с цвят на кръв и не толкова нежно, красиво и елегантно като тях не би могло сред розите да бъде. Розите са нежни и розови, някой червени, а дори и бели. Те също са трънливи, ...
На този свят сме толкова за малко,
но мислим, че с орлите ще живеем.
Суетни, смешни, глупави и жалки..
броените си мигове пилеем...
Пропускаме любови и надежди, ...
От твойта красота попивам, август –
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.
А колко много искам да останеш, ...
Когато си до мен не се страхувам.
За утре не мечтая и не искам.
Когато си до мен не се преструвам,
докосвам, за последно те притискам.
Това, което ще се случи, чакаш дълго. ...
Замислих се в миг има ли живот и след смъртта,
прераждането, то наистина ли съществува.
Безсмърна ли е всъщност нашата душа,
нетленна от живот в живот все тъй тя да пътува.
И ако вярно е помислих си след края, ...
Сега съм надживяла суетата
и бавно се завръщам към първичното.
Какво да отнеса със мен оттатък,
освен това, което съм обичала?
Душата натежава ли от спомени, ...
През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...