На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...
... И те чакам в своя си облачен път,
който мокро надвисва над мене.
Не от облак обаче се стича дъждът,
от очите прелива. Студен е!
И се спуща на струйки, превръща се в лед. ...
В такова време да живееш не е лесно,
когато всички граници са тъй размити,
когато корумпираните са известни,
а свестните - в зародиш още са убити!...
В такова време на омрази и тревоги, ...
(v.1)
Here again i am alive, up north.
Where ancient warriors were born,
where water's clenched in icy fist,
where bloodred oath is echoing through mist. ...
Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...
След осмия си вой, те измълчах.
Така че погрозняха всички зими.
А мислите по листите горях,
да ги изплаша, че са толкоз сини.
Да ги накажа. Ти дали разбра? ...
тихи разговори на студени стълбища
тайни и егоцентрични мисли
не събуждай неща които спят от години
докато Земята се удря в двора ми
лягам до нея и издишвам ...
Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед.
Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма ...
Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.
Хванах се за корените си кървящи, ...
Поисках от палача си въже,
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.
Красива беше. После я разбих. ...
Кого да приветствам в този свят голям,
в кого да се влюбя май и аз не знам?
Че светът е тъждествен на паричните страсти,
че хората са сякаш нискостеблени храсти.
Че светът е луднал, че сме станали птици ...
Аз търсех себе си, едно изгубено дете,
изгубено във времеви континуум...
В пътешествието си неволно аз открих,
че не само аз съм изгубена...
По пътя си срещах се с деца, ...
Не ми остана нищичко опазено.
Лисици раждат в сламената кошница.
Преливам виното като на празник
за бившите сражения и мощите им.
Налага ми се често да умирам ...
Защо ли млечносиви дни се заредиха?
Защо така застинал е градът?
Защо прозорците са черно-тихи
и сградите изтръпнали мълчат?
А беше време, плуваха безгрижно ...
Вървя по стари каменни павета,
а багри стотици пъстреят край мен.
Нежни и крехки, изящни лалета
люлеят снаги в априлския ден.
В алено, жълто, лилаво и бяло - ...
Като Любовта няма друга сила във света.
Любовта премахва тежестта от сърцето
и го прави по леко от перцето.
Любовта хармонията носи,
прекрасната и дреха никога не ще се износи. ...
Изниза се и март. Пореден лист
изгуби срамежливо календарът.
Април приижда - млад и напорист.
Лъжите му въобще не се повтарят.
По детски чиста, крехка резеда ...
Слънцето изгрява, но аз се взирам в тъмнината.
Плувам в плитката река, но потъвам в дълбината.
Тук съм на земята, живея, но все едно ме няма в играта.
Все сред хора, но се чувствам сякаш съм сама в гората.