Дойдох, живях и ред е да си тръгна.
Животът тъй в ръцете ми обръгна
Стоварил цялата си мощ връз мен,
Душата утре ще ми вземе в плен.
И ще я прати горе във небето, ...
Прашинка нежност и причастие...
Понякога се взират вътре в мен
очите ти запомнени от минало,
дъха ти във дъха ми пак стаен,
сърцето ми прегръща доизгубено. ...
Чува се плач на малко дете,
за майчина ласка протяга ръце.
Малко птиче писука в гората,
търси то своята майка крилата.
Красиво цвете гине без светлина, ...
Като роден от твоите мечти, ще те пленя от първата ни среща!
Но няма да усетиш, може би,
че си подвластна…
…докогато, устните ти моите посрещнат!
А вечер, ще пленявам аз за теб звезди ...
Усещам, страх те е обзел, от мойта обич, грапава, корава,
изплаши се във тоз живот да си до мен, усмихната, обичана, желана.
Да бъдеш нощен блян и сън и зов, да скиташ боса под звездите
и винаги когато те повикам да идваш с цвете във косите.
Разбирам, трудна беше таз любов, и се проточи много време. ...
Навън е есен и падат листата
и дъжд се излива, и вятър бучи.
От мен пада всяка тревога
и прави място за нови мечти.
Сълзѝ се изливат и промиват душата ...
Преди мнооого години попаднах в пустиня.
Рових! Рових вода да открия! Открих. Беше като магия!
Около нея цветя посадих и малка къщичка съградих.
Такава! От пясък и камък. За мен тя беше замък.
Обгрижвах цветята и малкият дом... ...
От небеса, кърваво червени, огън се сипе по земята.
Ангели с крила обгорени, като метеорити падат в далечината.
Викове, смразяващи кръвта, ледено студени,
търсят с надежда късче лъч в тъмнината.
Души поробени във вечността проклети, закотвени в Ада, ...
Едно момиче заспива със сълзи на очи,
Че я обичаш някак си не личи
Едно момиче мисли за теб всеки ден и час
и иска да чува твоя глас.
Едно момиче трепери щом те вижда ...
Радост
На теб тези стихове реших да посветя,
Една малка фея обляна в самота,
Грижовно в моята мисъл те завивах през нощта
И хиляди пъти, борих се за любовта. ...
Вървя по дъгата. И нищо не искам.
Ще стигна незнайно къде.
Луната ще видя, ще станеме близки...
А някой звезди ще краде.
Вървя по дъгата. Насън и наяве. ...
Понякога когато си помисля,
че съм спряла вече да дишам...-
прегръщаш ме с диханието си...
и виждам цветовете на живота...
И когато съм дълбоко заспала... ...
Някъде лятото закачих на Вехтата си закачалка
Щастието и Любовта.
Не помня реда кое първо, кое второ.
До тях висят отдавна
Радостта, Вярата, Надеждата. ...
Пак краката си влачи моят Късмет.
Мърляв, рошав с неизмити очи.
Мързеливец излезе, вечно проклет.
Тъй живота проспа и важните дни.
Виж ги, казвам му, другите хора, ...
Полека-лека, ей-така от въздуха
и даже без да има нужда от вода
дори най-закалената стомана
превръща се завинаги в ръжда.
С какво тогава аз да го бронирам ...
Любовта ни ме опиянява!
Ела в пòлета, да сме едно!...
Искренни и мили, пулса ни държи.
Но не на разстояние, а на дъх,
който ще прелее в чашите любими, ...