Poesía de autores contemporáneos
Когато обичам... 🇧🇬
и цяла изгарям в пламъка лумнал.
Прощавам за всички обиди нелепи
и в себе си хвърлям вината.
Когато обичам - обичам до болка, ...
Обичам те, на всичкото, напук! 🇧🇬
като всеки месец друг,
зимата поредна иде,
топлим се един до друг!
И промоции започват, ...
Миг като вечност 🇧🇬
и само миг е нужен на розата да разцъфти!
За миг любими,ме имаше и ти.
Във миг вълшебен аз твоя бях,
за допира ти ден и нощ копнях. ...
Невъзможно! 🇧🇬
За пет години всичко щяло да отмине.
Как искам да не бях те срещала преди,
как искам да не бях се влюбвала тогава.
От тез окови да можех да се отърва, ...
Кръговрат 🇧🇬
Дъждът отвън
заситни в петолиния,
на улични оттоци
и трамвайни релси. ...
Звезди 🇧🇬
"Звездите са звезди, защото са високо!"*
Над пошлост, завист, алчност и поквара.
Над малкото селце, сгушено в планина,
гледам звездите и си спомням за някога. ...
Бездуховност 🇧🇬
и в човешките очи, сърца.
Бездуховност, всеки ден и час,
и в човешките души, лица!
"Искрени" усмивки, злоба, ...
Не бързай, слънце, към залеза 🇧🇬
че мракът ходи подире ми,
а няма нийде нашир и длъж
искрица огън запалена.
Къде съм тръгнала, питаш ме, ...
Обичам, да ме обичаш! 🇧🇬
всеотдайно съкрушен!
С поглед нежен да ме следваш,
поглъщайки неволно копнеж!
Обичам да те разпадам, ...
Между четири стини 🇧🇬
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.
И вижда се на лунна светлина, ...
* * * 🇧🇬
Не всеки е почтен. Това се подразбира.
Мошеникът наивни търси и си ги намира.
За глупостта човешка вещо слага стръв,
защото има ли я, той ще просперира. ...
Очи с цвят на кафе 🇧🇬
които изпълват с щастие моите дни.
Когато ги видях за първи път,
пред мен сякаш се отвори светът.
В тях виждам спокойствие, утеха, ...
... 🇧🇬
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници – ...
Аз 🇧🇬
Опитам ли - сама ще се удавя.
Днес ангелът ми слаб (от женски пол)
крилата свои кротко ми подава
да си направя люлка, сал, заслон. ...