Аз, дядо, още съм мъничка,
но питай мама - много съм добричка.
Изяждам всичко в своята чиния,
и после на чешмичката я мия.
А вчера ме похвалиха, защото ...
Потеглих пак по свързващата нишка,
опасно тясна като мост над пропаст
с душа като фатална грешка.
Но зная, че дори фотон от твоя поглед
ще ѝ даде криле и тя ще литне. ...
любовта не се измерва в календарно време
нейни мерни единици са следите
останали в сърцето като белег
от рани дето саморъчно си зашил
а шевовете в моето сърце са невъзможни за броене
Дали историята ще ни прости! Мълчанието...!
Само в тишината се чува викът на душата
и онзи миг които носи в сърцето надежда!
За утрото което ще донесе промяната...
Да живеем достойно и честно – ...
Ќе направам мрежи од моите мисли,
ќе ги фрлам на сите континенти,
ќе ги преведам на сите јазици,
ќе ги полевам како цвеќе во градина,
со нив ќе допрам до тебе, ...
Болѝ ме. Умирам. Отлъчен и стар.
Жена ми е близо. Дланта ѝ е мека.
Сънят ме намира. Тежи на кантар
облечена в бяло и младост пътека.
„Краката болят го. Сърцето – и то“, ...
Робувах на представи и чужди модели.
Търсех одобрението в хорските слова.
Очаквах и другите в мен да са видели
красотата ми, ала така и не стана това.
Светът е в плен, ала не на красивото. ...
Надупчи сокола на вятъра торбата
и дерето напълни с листа
на мишката скелета заби в земята
и на прилива в чашата сипа вода.
Панделка сложи на разните празници ...
Започнах аз да търся любовта,
зарових се във книги поетични,
от там разбрах - във виното е тя,
това твърдят поетите лирични.
Във виното божествено искряла, ...
Всеки е зрънце Вселена, затова
сълзата е недоразумение и неосъзнаване,
а страданието е позор за Величието
и незачитане на единството.
Превръщаме и преобразяваме. ...
Живея на третия ред до прозореца вдясно
в чашка забравено даже от Бога лале.
Обгръщат ме четири вехнещи листчета.
Тясно е!
Сумрачна обител под шепа горчиво небе. ...
Кръстосани пътища в сляп лабиринт,
с посоки, изгубили усет за давност.
Зад ъгъла – трънен венец за един,
за друг – неповехнали купища лаври.
И стана Човекът завистник, с инстинкт ...
Дъждовните капки стават цветя,
воят на вятъра – напев на флейта,
лятната жега – приятна нега,
в тъмнината изгряват вълшебства,
около мен с усмивки се гонят мечти, ...
Не намирам покой в дните безкрайни,
лутам се в тях като самотния странник.
Не намирам покой в дългите нощи,
часовника спрял отмерва ги още.
Не намирам себе си в никой и нищо, ...
Твоите дълги, мръсни ръце, омотаха влюбеното ми сърце.
Злато, имоти, пари, със всичко това обсипваш ме ти.
Не ги искам разбери. Искам неговите черни очи!
Искам обратно мечтите си - върни ми ги!
За тъмницата с него копнея, докато в изящество с теб сълзи лея. ...
Родили са ме без да ме попитат
и радвали ми се за ръст, тегло,
играл съм кротко с майчината плитка,
светът за мен бил детското легло.
Със приказки и песните на мама ...
Изскърца тежката метална врата,
вътре беше хладно като в гроб.
Жълти свещи озаряваха мрака
и миришеше на вкиснато вино.
Той застана разкрачен в средата, ...