Poesía

253,1 el resultado

Сатенено 🇧🇬

Сатенът се слива със моето тяло,
две капчици стенат в очите ми гладни,
разплитам косите, покриват ме цяла,
докосвам страстта ти с ръцете си хладни.
Изследвам извивки със палави пръсти, ...
1.4K 6 6

Босонога 🇧🇬

Във съня ми идваш босонога,
бавно стъпваш ти на пръсти.
Заблестява стаята ми тъмна
на душата някак топло става
и не искам, и не мога ...
599 2 9

Липсваш ми 🇧🇬

Липсваш ми
Така ми липсваш в нощите студени!
Леглото се превърна в саркофаг.
Последните надежди то отне ми,
и всичко се повтаря пак и пак! ...
577

Море... шезлонг... чадър!...То - красота!... 🇧🇬

Със моята, завити под юргана,
похъркваме и двамата във такт.
Сибирски студ навънка е захванал...
А тук треперим в синкавия мрак.
Най-сетне постепенно се унасям, ...
1K 8 20

Любопитен 🇧🇬

Любопитен
Ти знаеш ли аз колко те обичам,
и как не искам нищо във замяна,
освен в един живот със теб да тичам,
и свят да ни се вие от наслада!... ...
609 1 8

Напукано сърце 🇧🇬

Напукано сърце
Ех, сърце мое, моторче любимо,
свързано с душата неделимо.
Ти толкова пъти бе разбито,
от жените в живота ми който ...
610 2

Краткостишия – IX 🇧🇬

Спомени –
капчуци по терасата ми
танцуват брейк.
Счупвам на врабчето
от кожухчето на хляба – ...
658 3 9

Откъсване 🇧🇬

Откъсване
Майка и син
На най-добрия ми приятел
Угасва животът в сърцето ти, мамо!
Очите пресъхват! Пулсира кръвта ...
678 4 17

Въздишка от хоризонта 🇧🇬

Безбройни дълги вечности,
напрегната и сложна,
разделящо студена
бе сухата ми кожа.
От светлото боли ме. ...
824 5 13

Откровение 🇧🇬

Ти пишеш за мен, аз пиша за теб –
пишем все за еднакви неща.
Не нося тази душа на поет,
но, моля, приеми ме така.
Обиколка след обиколка ...
1.5K 4 2

Бабината стара къща 🇧🇬

Тихо тлее на луната светлината слаба,
в сянката ѝ сгушена е къщата на баба.
Останала сама като сираче,
тъжно приведена, сякаш плаче.
Прозорците ѝ тъмни, по-мъртви от очи на сляп, ...
857 1 4

Жената с аления шал 🇧🇬

Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...
Тя думите ориса с обич, ...
2K 3 11

Вятър и мъгла 🇧🇬

Вятър и мъгла,
сърце, прокудено в пустиня.
Вятър и мъгла,
душата страда, но не иска милостиня.
Вятър и мъгла, ...
1.1K

Asylum 🇧🇬

Съседите ми не са добре,
тихи са и не се усмихват,
аз просто притъпявам сетивата
с различни цветове като лилаво и жълто.
Искам да съм думата дъжд, ...
587 2 2

Ръжда... 🇧🇬

Тиха лятна нощ се сипе над удавени
в черен полумрак прелестни звезди.
Безброй болезнени игли
бодат се в ледено сърце и две изсъхнали очи...
В душата мрак, волята е мъртва, ...
1.2K 3 7

Сякаш беше вчера (онзи тъжен ден през месец юни ) 🇧🇬

Съблечи последната ми дреха
и ще видиш как под раните отляво
все още диша споменът от месец юни...
Поугаснала е суетата,
клоните тежат без плод ...
2.4K 6 7

Заплетка 🇧🇬

Всеки ден е полет
от твоята скала.
Ежедневно ти се пробваш
дали още си летящ.
Махаш неистово с крилата, ...
517 1

Бягане с вятъра 🇧🇬

Ще хукна някой ден със вятъра
по тези улици слънчасали
да се нагледам на театъра,
от фусти двойно урочасани.
Да ги разрошвам и блондинките ...
387 5

Ние кои сме, кои?! 🇧🇬

//
// Ти, който по-късно покажеш тук своето лице! Ако твоят ум разбира, ти ще попиташ, Ние кои сме, Кои? Попитай зората, попитай росата, тревата попитай, попитай леса, попитай вълната, морето попитай, попитай дъжда, и вятъра в бурята люта попитай, попитай любовта. Попитай земята, земята на страдание ...
972 1

Завръщане 🇧🇬

Генка Богданова
Тунджа влачи водите лениви,
лятното слънце се къпе сред тях…
В спомени стари, спомени живи,
своето детство и младост видях: ...
653 1 9

Чупливо 🇧🇬

Доверчива,
мека, като глина,
Душата ми, погалена умело,
горчиво плаче и чупи се на половина,
доверието между нас умре ли. ...
527 1 6

Миг отдаденост 🇧🇬

Щастлив си с мен,
в съня ми ме целуваш,
крадеш си радост
от заспала тишина,
усмихваш се... ...
830 2 4

Кога ще порасна накрая?! 🇧🇬

Мама каза, че светът е шареникакъв!
Как хем е шарен, хем е никакъв?
Кака каза, че е ходила насам-натам.
Как хем е тук, хем е там?
Кога ще порасна и аз накрая, ...
908 4 9

Не избързвай, Слънчо 🇧🇬

Не си отивай, Слънчо, не избързвай,
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно ...
938 5

Кредо 🇧🇬

На земята здраво стъпвам,
живота си държа в ръце.
От думите си не отстъпвам
и дишам, страдам от сърце.
Домът е мойта крепост, ...
535 3 11

Препис 🇧🇬

Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета ...
1.4K 6 9

Изоставен 🇧🇬

Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака, ...
819 5 17

Късно е 🇧🇬

Много късно молиш за любов
и късно питат ти очите,
не чувам ти, отчаяния зов,
свършиха ми, даже и сълзите!
Надничаш късно и в душата, ...
695 5 16

За мирà... 🇧🇬

Колко много се
е писало и против
войната, и за
мирà без въздействие
върху действителността...
631

Мамо! 🇧🇬

Òбла е, мамо,
Земята, а òбличка,
мамо, сълзата...
1.4K 1

Празно стихотворение 🇧🇬

Празник е, щом си до мен.
Делник е, щом си със друга.
Жребий, от теб подреден -
имам за него заслуга.
Празник е погледът син, ...
588 1 5

Рамка 🇧🇬

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.
Обграждаш силно, нежно приютяваш, ...
507 1 4

Май 2 🇧🇬

В прегръдката на май
роза прекрасна цъфти
и ангел от небесний рай
унася ме в мечти.
И с копнеж за нещо чисто ...
450

Думи за крадеца 🇧🇬

12/ДУМИ ЗА КРАДЕЦА
/30.10.2016г./
Та той неистина е спец
ти няма как да го познаеш,
за тебе е дори светец, ...
445

Безглаголно стихотворение 🇧🇬

По едноименното стихотворение на Тома Измирлиев, отпечатано във в. “Утринна хасковска поща” на 10.VІ.1928 г
Картини, стихове, цветя
и рецитал тъй кратък.
А след финала: Той и Тя,
изпращане и тъй нататък. ...
4.1K 8

Патология 🇧🇬

Още ме държи девети май
в потрес и душевна дисхармония.
Деца-войници от натрапен „рай“.
Що за колективна патология?!
Хитлерюгенд има своя брат: ...
595 1

Ти 🇧🇬

Като хубава песен си ти,
като стих си от древна поема,
от очите ти слънце струи,
а луната от блясъка взема!...
Ти си оня стремителен бяг ...
2.5K 12 24