Poesía de autores contemporáneos
Когато ти е тежко на душата 🇧🇬
или пък някой Гад те наскърби,
вземи си раницата и иди във планината
и хубавичко го напсувай ти.
Първично е, но влез във пещерата. ...
Don't 🇧🇬
повече тъжен,
отколкото щастлив,
го разкъсай със зъби
и не се извинявай никога.
И след смъртта 🇧🇬
И душата ми се разпиля,
и някак в сълзи удавена,
стоя пред теб сама.
Не си отивай, остани... ...
Горчиви спомени от детството 🇧🇬
посяга и на майка ми дори.
Нарича ме "Говедо...
или човек ще ставаш...
или умри..." ...
Не съм същата 🇧🇬
и заради теб усмивката я няма,
и заради теб съм умислена,
в мисли потънала, сякаш ме няма.
И заради теб слънцето ...
Радина 🇧🇬
Слънце се сви завистливо,
косите й - струи златни снопици,
заслепиха силно лъчите.
Лазурът смрачи се от срама, ...
Сряда е 🇧🇬
23-ти е,
сутрин,
пия кафе
и си спомням за теб... ...
Очите ми са жадни за свят 🇧🇬
опитвам
да затворя -
но те
не искат... ...
Мидена Душа... 🇧🇬
по речните дънА... В дълбокото.
В седефената си черупка зрее.
Отглежда бисер... във окото си.
От болката, от болката се крие! ...
Грешна диагноза 🇧🇬
Бедност и омраза. Властва простотия.
Любовта и вернотта ни се купуват,
а образованието ни
само на хартия. ...
Обичам те 🇧🇬
топла и уханна в летните нощи.
И през прозореца отворен да
слушаме песента на щурци.
О, душата ти блести дете, в очите ...
Без дилема 🇧🇬
И как въпросите ечат,
разбрах, че ми е даден вота
от мене думи да звучат.
Студувал, зъзнал под небето ...
Маски 🇧🇬
наведоха глави,
когато влезе тя –
вдовицата на техния приятел.
И седна тя с невидими очи ...
Човекът 🇧🇬
в което се крие цяла вселена.
Стоя пред вас, но съм далече,
земя, наедно жива и изпепелена.
Граница между любов и омраза, ...
Роди се ден 🇧🇬
Нощта притвори сънено ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри. ...
Спрял компас 🇧🇬
И себе си лъжа, денят ми че леко минава.
Усмихвам се винаги. Нищо, че е насила!
Упора на всеки, учител, съветник, щом трябва.
И здрава колона във храма на вярата своя, ...