Poesía de autores contemporáneos
Очаквайки 🇧🇬
необяснимо е, но има ги в кръга ми.
И паяците в мрачните усои –
те също мои са, предат тъга безшумно.
С косите ми творят дантели – ...
Слаба съм, моя Любов... 🇧🇬
все по-трудно е, моя Любов!
Аз те чакам, а тебе те няма.
Къде си, мой тих благослов?
Тъгувам, така е...Тъгувам... ...
Частица истина 🇧🇬
А после...
Вървях след теб босонога.
Вярваща.
Спирах дъха си от радост и болка. ...
Спомени мили 🇧🇬
Всеки изгрев ми напомня за татко.
Недоспал се будеше щом зазори.
Докато ние сънувахме сладко,
той излизаше, не закусил дори. ...
По човешки 🇧🇬
линчувани от зли езици.
И оковани в чужди догми тежки,
от паство върли еретици,
поведени към своя пъкъл, ...
Стара къща 🇧🇬
чува се от нейде крясъка на черна врана.
Тихо, няма хора, само мъничко поточе,
вече не издържа каменните тежки плочи.
Леко скърца и въздиша, а от вятъра ридае, ...
Залезно море 🇧🇬
Червено, тръгваше си Слънцето.
Небето залезно замислено
огледа се във морско-синьото.
Вълните празнично утихнаха ...
Сираци 🇧🇬
без мили майчица, бащица,
от дни са – нищичко не яли,
невръстни, братец и сестрица!
По земята скитат се горките – ...
Орлово гнездо 🇧🇬
По-високо от всяка земна мисъл,
по-далече от всичко на света.
Там, където гнездят орлите,
където не може да стигне куршум, ...
В самотата – самотни... 🇧🇬
в добротата – добри,
в лошотията – лоши,
във тъгата – сами.
Ето спуска се мрака, ...
Докосване 🇧🇬
Не вярвам аз на думите написани.
Премного скъпо взеха да ми костват.
Единствено – на сбъднатите истини и то –
от теб когато ме докоснат. ...
Преспи 🇧🇬
сред притихнали оврази
снегове в умора лягат
силата си да опазят.
Покрай тях пътеки стелят ...
Бял 🇧🇬
в миг на самота с вода от спомени измива се.
Пресича бурното море със своите бели крайници
и милва нея с белите ръце, докато водата за секунда изпарява се.
С бяла мисъл на белязания влак качва се и поклаща се ...
Старата липа 🇧🇬
И тази пролет, облечена в зелено,
погледна мъдро старата липа,
изтръска зимните тревожни мисли,
закъта в клони птичите гнезда. ...
Колко си хубава, моме! 🇧🇬
отнесена от вятъра щур,
лазеща, падаща, но спасяваща.
Като огън-амур,
опожаряваща клада. ...
Пред Трибунала на Честта 🇧🇬
пред Трибунала на Честта,
когато ме попитат:
- Как е името ти?
Ще отговоря: - Нямам име. ...
Неведоми са пътищата Божи 🇧🇬
Любовно-уникален план...
И няма разум, който да оспори
маршрут от Господ начертан...
и няма учен, вещер или фея ...
Съждение 🇧🇬
а аз от вълнение сричам!
Каквото го може красива жена,
невкусил безбожно отрича!
Мислители нека поклащат глави – ...
Клетвено 🇧🇬
ще помня, рожбо, твоето лице,
с усмивката в очите ти щастливи
и пламъчето, що във тях расте.
Ще чувам и смехът ти като вятър, ...
Лаѝк 🇧🇬
сред поетите големи,
тихичко да се внедря и аз,
без много да ми дреме!
Какво ли толкова да мисля.... ...
Мома 🇧🇬
на висок чардак да се усмихна и озърна,
за да бъда с китка зад ухо и елек – атлаз,
като най-лична мома със сребърен чапраз.
Ще си сложа аз премяна от дантели и сукман, ...
Отговор 🇧🇬
в пределна яснота живея.
Любов от никого не прося,
да заблуждавам също не умея.
Ако поиска някой, нека ме попита ...
Приказка за Златното дете 🇧🇬
се родило Златното дете.
С чудна дарба и с душа богата -
то общувало дори с цветята...
- Здрасти! Как си, хубаво Лаленце? ...