Красота в природата днес.
И преобразена тя се настанява в тебе.
Нежността на музиката влиза в сърцето.
Изчезва тревогата! Лекота в душата!
И е ясно!... Обич разкъсва мрака!... И обич... да ! ...
Усмихваме се вече все по-рядко.
И грижи във очите ни гнездят.
Стресирани – това съвсем накратко.
С крака нагоре пък е този свят!
И всяка нощ разкъсват ни въпроси ...
Искам да изпитам бездната на живота
и смъртта да ме подмине, защото не се крия...
Защото не бягам. Изправям се. Вървя.
Продължавам да вървя, да вървя да вървя.
Затова нека се върнем в началото и края. ...
Ръждива вечер пада над квартала
и тишината пръска светлина.
В жълтите клепачи на чакала,
се отразява скърцаща врата.
Всеки ден тя, спира ветровете, ...
Какво е любовта? Какво се чувства?
Дали е пламък във очите?
Дали са чувствата изгарящи ни в дните,
когато сме далече и мислите препускат...
Какво е любовта ? Дали са трепети? ...
За първи път се влюбвам в човек.
Досега се влюбвах само във лица.
Онзи бе красив, другия по-малко
и все с един изтъркан тип сърца.
За първи път гледам отвътре навън. ...
/по приказката на Х.К. Андерсен "Принцесата и граховото зърно"/
Някога в едно далечно царство,
царство, най-красиво господарство,
живеел принц, що търсел си жена,
най-истинска принцеса при това. ...
Когато потъваше славният връх
на мойте големи успехи
и се сгуши на топка връз килима от мъх,
тогава се сетих за всеки,
който бе горе високо до мен, ...
Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
Обвие ли те този дим пожарен, ...
Афиш на артиста
В прастария град на нетрайната слава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
замете безстрастният вятър. ...
Грешната аз, защото те обичам.
Престъпната аз, на любов сама се осъдих.
Оная суровата, парливата.
Обич ли или самота?
Не съм лъгала, само скрих от тебе обичта. ...