Тиха лятна нощ се сипе над удавени
в черен полумрак прелестни звезди.
Безброй болезнени игли
бодат се в ледено сърце и две изсъхнали очи...
В душата мрак, волята е мъртва, ...
//
// Ти, който по-късно покажеш тук своето лице! Ако твоят ум разбира, ти ще попиташ, Ние кои сме, Кои? Попитай зората, попитай росата, тревата попитай, попитай леса, попитай вълната, морето попитай, попитай дъжда, и вятъра в бурята люта попитай, попитай любовта. Попитай земята, земята на страдание ...
Мама каза, че светът е шареникакъв!
Как хем е шарен, хем е никакъв?
Кака каза, че е ходила насам-натам.
Как хем е тук, хем е там?
Кога ще порасна и аз накрая, ...
Не си отивай, Слънчо, не избързвай,
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно ...
Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака, ...
Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.
Обграждаш силно, нежно приютяваш, ...
По едноименното стихотворение на Тома Измирлиев, отпечатано във в. “Утринна хасковска поща” на 10.VІ.1928 г
Картини, стихове, цветя
и рецитал тъй кратък.
А след финала: Той и Тя,
изпращане и тъй нататък. ...
Обичам те, когато свършва времето
в очите ти, забравили за мен.
Когато тишината ти премерена
възкръсва във дъха ми уморен.
Обичам те, когато си студен ...
Тъгата ми, тъгата ти, росата,
луната и навярно даже полъхът,
а може би е просто само времето
на извървяното ни вече лято,
което днеска ни напомня толкова ...
Прииждат в мисълта ми слепи думи,
изказани отдавна помежду ни.
Скалисто-вкаменени са ръцете.
Застинали – вълните в дробовете.
Бъдното линее тъй безлично, ...
И ето ме след толкова години...
Пораснали са вече и децата ми...
Забравена отдавна и невикана,
една любов почуква на вратата ми...
Една мечта събуди ме във тъмното. ...
- Тихо... – рече той.
На тебе са ти непотребни тези истини.
Как кротко скланял съм глава пред теб,
и колко силно удряха очите ти.
- Не ме докосвай... – ми прошепна той. ...