И ето, пак удари тиха полунощ,
звезден прах усетих над насълзени си очи.
И ето, пак потънах в сладък, тих разкош,
загърбих всяка болка, оставих се на нежните мечти...
В миг изникна образът любим, ...
Къде ли си днес ти мое вълшебство?
Къде ли се скиташ в тоз делничен ден?
Всяка мисъл към теб ме отвежда,
искрица копнежност ти си за мен.
Къде ли си днес – любов безметежна? ...
Те имат най-различни имена.
Разпръскват се по белите ми листи.
Приличат си по свойта тишина.
По чувствата... И всичките им липси.
Вечерните ми съ́лзи са жени. ...
Пореден ден, теб те нямам...
Тишината само ме обича тъжно...
И пак самотна аз си лягам...
И пак ме стяга нещо като въже...
Постелите отново студени... ...
Аз съм като филтър от изпушена цигара,
събрала горчивината в сърцето си.
Аз съм като скъсана струна на китара,
изгубила нейде певеца си.
Потъвам в някаква груба реалност, ...
Ще те сплета от слънчевите вени
и от звук на пясъчен рапан,
в очите ти ще сложа две поеми,
три капки лудост и прашинка свян.
Ще ти влея в устните магия ...
Красива е музиката!
Красива е природата!
Пролетта променя света в цветове.
Есента застила пъстрите килими на живота.
Красиви са хората със своята усмивка. ...
Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...
Гадаене по снимка
Един фотограф бил във малка градинка.
Разхождал се вяло, че било адска жега
и търсел клиенти да направят си снимка-
най-прекрасната, що сътворена от него! ...
Отхвърлям догми, искам да си с мен,
неканена в съня ти пак се вмъквам,
с косите си оплитам те във плен,
не се буди... задръжките си смъквам.
Усети ли ме? Топло е нали, ...
Нощта преваля и утрото се ражда,
окъпано от майските лъчи...
блести росата в приказна позлата,
блести света с нова красота...
А в небосвода син – птиците летят ...
СТО БАКШИШ ЗА ПЕВЕЦА!
Р. Чакърова
Тихо вятърът сплете ме в своя пролетен тътен...
Още ден без ръцете ти, още ден без гласа ти.
Още залез без ласки, още изгрев без думи. ...
В миг на болка... ще ме усетиш с вятъра.
Ще те обгърна с пролетния бриз.
И като мъничка прашинка, нежнобяла,
ще те погаля с първите лъчи.
И ще се сгуша в твоята усмивка, ...