Poesía de autores contemporáneos
... ако не искаш слабостта на сърцето ми... 🇧🇬
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава... ...
Елха 🇧🇬
Отрупана със сняг,
елхата е заспала,
под топъл похлупак.
Сбогом 🇧🇬
Това те най вълнува тебе днеска.
Очите ти – с отблясък на елмаз,
събуждат ли у мен любовна треска?
И май че няма смисъл да отричам, ...
Причастие 🇧🇬
Как приличаш на пролетта –
млада, буйна и всеотдайна
и ухаеш на полски цветя,
на тревите и техните тайни. ...
Продължение на първата ми книга 🇧🇬
там как тъгуваш за дома.
В мъглата щом ти се покаже,
изчезнал някъде в света...
За близките си затъгуваш... ...
В одеждите на времето 🇧🇬
Нито пък на нежната ласка на морето.
Не казвай сбогом на усмивките,
които си видял през светлото лято.
Не казвай сбогом на това, ...
Моля! 🇧🇬
Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,
за да се върнеш, падне ли мрак.
При мен е светло, но и бездомно. ...
The beer is a better poet than me 🇬🇧
but only when the writer does his part
emotions flow and emotions go
in the unconscious down below
thought is left so far behind ...
Моята съседка Ветка - 2 🇧🇬
Аз - с ролетка във ръка,
по бикини Ветка трепка!...
Как се нагласих така?...
А на моята съседка ...
Потъвам във вдъхновение 🇧🇬
за твоя образ,
потъвам в чувствата си
за твоето сърце.
Ти си с мен в миговете, ...
Чувства 🇧🇬
Намаляха и в един момент съвсем се изпариха.
Пресъхнаха, както пресъхва езеро след дълга суша.
Дъното се оголи и напука, пустош безкрайна...
Като душата ми.
Било ли е някога? 🇧🇬
очи с очи да се срещнат?
Била ли е заблуда
нощта студена, снежна,
когато от очите падаха сълзи? ...
Народ 🇧🇬
останал сам, без грам надежда.
Един народ – търпял провал,
от срам главата си привежда.
И тъй зачака той промяна, ...
Студове 2017 🇧🇬
вънка хапе и не пуска!
Наближава минус трийсе,
под краката хруска, хруска!
Няма врабци, нито врани. ...
Сезон 🇧🇬
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради. ...
Безсмъртна тишина 🇧🇬
За онази що не искаше да се събуди.
Няма живот!
Черните планини посивяха.
Какво очакваше ти? ...
Продължение на първата ми книга 🇧🇬
най-младото от нас момче,
хормони много бе натрупал
и пола взе да го влече.
В хотела спря едно момиче ...
Бял стих 🇧🇬
и да запаля цигара. (Макар да не пуша).
Вътре в мен и без друго дими.
А небето, виолетово, да тече по очите ми.
Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара. ...
История, с начало в края 🇧🇬
Нямах представа,
какво представлява
светът, в който живях.
Играех на жмичка. ...
Мироглед 🇧🇬
мироглед са, са безчет
от тях бедѝте...