Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Ако можех да видя с очи на художник 🇧🇬

Ако можех да видя с очи на художник
===============================
Ако можех да видя с очи на художник
този свят — за минута поне,
бих разбрала навярно какво го тревожи ...

Tzvetna

Poesía

2015-10-18T19:40:47+03:00 775 3 5

Път към върха 🇧🇬

Реших да изкачвам планинският връх
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших
не ще издържи на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава, ...

tanq_mezeva

Poesía » Otra

2015-10-18T11:47:36+03:00 587 1

Пред буря... 🇧🇬

Пред буря...
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
но синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2015-10-18T11:02:15+03:00 584 3

Благодат 🇧🇬

да бъдеш
млад
е
благодат
очѝ ...

rhymefan

Poesía » Filosófica

2015-10-18T08:32:16+03:00 703 3

Невъзможен миг 🇧🇬

Очите ти са огнена магия -
ти влизаш девствена сърна.
Смутен, с невидимо усилие,
докосвам те през розова стена.
За миг светът се свива в точка - ...

vega666

Poesía » De amor

2015-10-17T19:32:23+03:00 1.6K 4 28

С много обич. Кака 🇧🇬

Много отдавна, не беше то вчера,
/минаха точно четирсет лета/,
братче ще имаш, подшушна ми леля
и аз примирено приех те с вестта.
Дойде` в своя час, синеок, ококрен, ...

tanq_mezeva

Poesía » Otra

2015-10-17T13:57:12+03:00 746 7

Тост за Залеза... 🇧🇬

Тост за Залеза...
... на Залезът обичам цветовете:
възторжени и горди цветове-
как в танцът им тържествен на небето
се раждат и умират светове!... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje

2015-10-17T10:06:19+03:00 646 5

История 🇧🇬

ИСТОРИЯ
Зад нас си отиват години.
Всеки пита – кой, кога ще умре.
А вечер заспиваме с вините,
че неродено щастие някой ще спре. ...

korsar

Poesía » Civil

2015-10-16T20:23:13+03:00 929 1 4

Красота 2 🇧🇬

Помня деня, когато те видях -
светлина ме озари тогаз.
И веднъж сънувах те, докато спях
и никога не ще те забравя аз.
Като роза в майски ден ...

hcs

Poesía » De amor

2015-10-16T20:20:58+03:00 499

Неделна Просякиня 🇧🇬

Неделна Просякиня
Надеждата ме гледа във очите,
пред църквата протегнала ръка,
а в погледа ѝ гледат скрити
отнякъде неземните неща. ...

botyo

Poesía » Filosófica

2015-10-16T20:20:41+03:00 465 5

Желая да се сбъднем 🇧🇬

Желая да се сбъднем
в топъл сън,
да се прегърнем,
нека сняг вали навън...
А по прозорците да ни рисуват феи ...

mislitelq

Poesía » De amor

2015-10-16T20:19:39+03:00 946 4

Не мога да забравя 🇧🇬

Един зелен поглед,
две горещи устни.
Яка мъжка гръд,
ръка една, която
не иска да ме пусне. ...

selivrek

Poesía » De amor

2015-10-16T20:18:43+03:00 861

Сезона на кръговрата 🇧🇬

Сезона на кръговрата…
Запиляха се летните дни зад хълма.
Слънцето и Луната тъжно и тихо лежат.
Есента дойде красиво разперила крила.
Обичам в нея всичко, дори гарваните, които кръжат. ...

mimamina

Poesía » Otra

2015-10-16T20:18:08+03:00 916 4

Юлска среща в акростих 🇧🇬

ЮЛСКА СРЕЩА
В АКРОСТИХ
Аморално ли е толкоз
бързащ, запъхтян, горещ,
в делничната обиколка ...

VladimirKostov

Poesía » De amor

2015-10-16T20:13:58+03:00 604

Монолог за мама 🇧🇬

Пак споходиха те, мамо,
черните кахъри –
до деветото коляно
пърхат от яхъра.
От разбоя ти в стайчето – ...

rudin

Poesía » Otra

2015-10-16T16:06:56+03:00 669 4

Богомили 🇧🇬

Богомили
1.
Нийде в мрака лъч не блясва,
ни надежда слаба,
даже мълния не трясва- ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2015-10-16T09:59:24+03:00 473 3

Няма път обратен 🇧🇬

И ту направо, ту накриво
вървя напред по пътя прашен.
По светло и по тъмносиво
превземам аз баира страшен.
И смелост имам, и страх ме хваща, ...

koli4a

Poesía » Filosófica

2015-10-16T09:53:11+03:00 586 8

Знам кой си... 🇧🇬

Не искам и да знам какъв си,
сърцето ми разказа за това,
ти моят бряг жадуван и скалист си,
катеря те и бързам към върха.
През вените течи ми да живея, ...

nezemna

Poesía » De amor

2015-10-16T09:52:28+03:00 569 7

Моя лекарски дълг 🇧🇬

Без отдих тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош.
И винаги си нося риска.
Протягам своята ръка... ...

Hekredel

Poesía » Otra

2015-10-16T09:51:45+03:00 471 1 3

Неизплатѝма 🇧🇬

Неизплатѝма
е цената, че на КРЪСТ
бе КРЪВ пролята...

rhymefan

Poesía » Filosófica

2015-10-16T09:51:22+03:00 457 2

Горещо лято 🇧🇬

Утрото изригва в пламъци,
зад хоризонти млечно бели
и лодките са вестоносни странници
с копнежи към брега поели.
Слънцето в душата ми наднича ...

Kent

Poesía » De amor

2015-10-16T09:49:41+03:00 1.1K 4

Многолика 🇧🇬

Многолика
Всяка любов
е различна
изгрев
от син хоризонт ...

Gavrail45

Poesía » De amor

2015-10-16T09:48:28+03:00 598 2

Желанието на душата 🇧🇬

Желания спонтанни и безкрайни
изникват в мене всеки ден...
По пътища далечни и незнайни,
вървя към тях аз устремена.
Но днес, обгърнала ме самотата, ...

Тери-Барцелона

Poesía

2015-10-16T09:48:01+03:00 714

MXY7 🇧🇬

Понеси ме, моя Бети
помежду крилете.
Изведи ме по пътеки,
водещи към боговете.
Пусни ме отвисоко, ...

Burns

Poesía » Otra

2015-10-16T09:47:18+03:00 552

Приятел 🇧🇬

Приятел
Приятел в нужда се познава,
да е до теб в трудност, не само в забава.
В лоши моменти, когато всички те изоставят
и имаш проблеми, за тебе забравят. ...

valcanyon

Poesía

2015-10-16T09:46:06+03:00 808 4

Изгубена 🇧🇬

Не се намирам, аз ли съм това?
Докоснах спомен, всичко в мен се срути.
И тази вечер ще извикам самотата
Горчиво питие пак вместо мен да купи.
От тази чаша спомени текат, ...

maiaan

Poesía » Otra

2015-10-16T09:44:10+03:00 470 1

Мазохист 🇧🇬

Мазохист
А може би обичам да боли
и всичко да е трудно,
„Грешиш!“ - умът ми да шепти,
но сърцето си не мога да отскубна. ...

anelia96

Poesía » De amor

2015-10-16T09:42:56+03:00 1.2K 2

Аз и морето 🇧🇬

Отново вървя си сама аз по пясъка
и срещам на вятъра прохладните це лувки.
Звездите зад облаци скриват си блясъка,
но усещам аз пак нежните им милувки.
Солената влага навлиза в душата ми, ...

kiara78

Poesía » De amor

2015-10-16T09:38:39+03:00 862

Лудите 🇧🇬

Лудите
Облечени в раздърпани халати,
избелени от хиляди пранета,
присядат двама луди сред цветята
под звуците на хор от сто щурчета. ...

Tzvetna

Poesía

2015-10-16T08:48:48+03:00 605 5

Единствена 🇧🇬

Една съдба - зачеркната от Бога.
Една душа - изгряла във звезда.
Една жена - загърбила облога
завинаги превърна се в сълза.
За мъж един - единствена любима ...

tanq_mezeva

Poesía » De amor

2015-10-15T23:43:51+03:00 695 8

Смирения пред хлебеца на Бога 🇧🇬

Да гледаме с добри очи,
когато утрото прокапва,
а съненият град е чист,
като видение сред мрака.
И слънцето е само свещ, ...

yotovava

Poesía

2015-10-15T21:58:02+03:00 692 1 10

Рожден Ден 🇧🇬

Рожден Ден
Рожден ден спря на твоя праг,
подарък носи в свойта пазва.
Да! Той е като първи сняг -
и посред зима изненадва! ...

bojilova1

Poesía » Filosófica

2015-10-15T21:57:41+03:00 1.8K 4

Усмихни се 🇧🇬

Лесно се вина вменява,
лесно се душа вини...
Но душата твоя който я познава,
едва ли би опитал да ти я вмени.
Когато знаеш как да оцелееш. ...

aap

Poesía

2015-10-15T21:52:10+03:00 418 4

Ботев и Вазов в учебните програми ще се редуцират 🇧🇬

Събуди се, българино заспал -
Ботев и Вазов редуцират в учебниците.
Стресни се, не си умрял -
изобличи тях - безродниците,
що българското погазват ...

hcs

Poesía » Civil

2015-10-15T21:51:08+03:00 500 2

Дъждовно 🇧🇬

Сега съм някак твърде различна,
далечно-дъждовна във сивия ден,
и странно на времето някак приличам,
прихлупило чело зад облак ранен.
И крехка в очакване твое притихвам, ...

странница

Poesía

2015-10-15T21:50:45+03:00 1.3K 16

Дали ще успее… 🇧🇬

Ще се любя с вятъра,
но не онзи летния,
горещ,
който зачервява лицето
и пали кръвта ми, ...

Laska

Poesía

2015-10-15T21:50:23+03:00 618 7

Да посееш изгрев 🇧🇬

ДА ПОСЕЕШ ИЗГРЕВ
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А над тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2015-10-15T21:50:04+03:00 835 15

Четвъртък 🇧🇬

Заесени... Днес нямам никакви планове
(като цяло). Довечера само да пална камината.
Чувствам се леко пастелно. Живият пламък
поразглезва душевния климат.
Безцелно вървя и подритвам си жълъди, ...

toxin

Poesía

2015-10-15T21:49:39+03:00 968 8

Сред ежедневните, банални грижи... 🇧🇬

Сред ежедневните, банални грижи -
душите ни умират всеки ден...
Минутите... изгубени се нижат.
И бавно се превръщаме... във тлен.
Дребнави, жалки ядове ни тровят. ...

paloma66

Poesía

2015-10-15T21:45:51+03:00 797 2 5

Време 🇧🇬

Когато трябваше да бъдем верни –
бяхме,
през иглени уши ни вдяваха,
но оцеляхме.
А бе зелена някак си тревата, ...

andromen

Poesía

2015-10-15T21:39:33+03:00 684