В чужбѝна не è кой знае какво.
Няма го там родното заревò.
Нямаш и усет, че принадлежѝш.
И без достойнство търпѝш и мижѝш.
Ѝде ти често да скубеш косѝ. ...
След сто години още ще те чакам –
отблясък във зениците ти тъмни
и ще се раждам, мълком ще умирам,
в сълза отронена, щом се разсъмне.
След сто години още ще обичам, ...
Няма свраче гнездо на дървото пред прозореца ми,
Няма черно-бели пера, дрезгави крясъци,
Тракане с човка, пляскане с крила,
Няма гнездо, зад решетките е самота.
Пред решетките съм само аз. ...
Ти не вярваш, че косите ми помнят дъха ти като нежен полъх на топлия южен вятър. В ръцете ми се сгушиха твоите пръсти в очите ти огън, в сърцето ми театър. Ти не вярваш, че краката ми помнят пътека, по която сме спирали с теб да помълчим. Душата ми бе от памука, много по-лека колко малко ни трябваше ...
Аз със сърце започнах този стих,
но бял байрак аз няма да развея.
От красотите ти, Родино, пих
и цял живот пред тях ще благовея.
Днес моят стих е пълен със сълзи. ...
"О, невежество без покой,
обърках автор и герой.
МОН да си намерят нов зам.-капитан,
че ще изкарат автор и Петкан!"
Ваня Кастрева е бивш зам.-министър на образованието! ...
Не казвай, че е късно сърцето ми да затупти
отново в ритъма на любовта,
защото то днес се научи
каква трябва да не бъде тя,
за да може да не страда, ...
The stars are far, my queen,
the stars are fading, drifting further.
Their light is dim, my queen,
their light has hardly any ardor.
My queen, your kingdom's growing colder, ...
Колко пъти досега да съм бил
на място, където сам себе си убил...
изпил живеца на своето сърце,
кървящо силно в двете ми ръце.
Крещящ наум и от мисли пробождан ...
На шега препускам в шарената есен,
крила не са ми нужни да летя,
една надежда, стига ми и песен,
покрита с есенни листа.
Моят диригент ще бъде вятъра, ...
Плувах в кехлибара на очите ти,
сякаш цяла в тях се потопих,
устните ти шепнеха „Обичам те!”,
и опи ме с този шепот тих.
Огънят, разпален във сърцето ми, ...
Приятелко, какво е станало с очите ти?
Кой отне блясъка им?
Кой затвори душата ти в клетка?
Защо му позволихме?!
Само аз виждам болката ти и стискам я в ръце.. ...
На бялата лястовица ù дотегна
и се реши да обикаля за последно.
Къщите и нивите ще ги кръстоса,
до Великден, преди поста.
Рано ще нарами младостта си, ...
За мен сега е като да заспя,
да забравя мъката, за миналото не говоря.
Понякога се чудя, чудя как търпя,
очите си повярвай не мога да затворя.
За мен, пред мен е всичко светлина, ...
Имам нужда от теб, от гласа ти,
от гальовната, силна ръка,
имам нужда от теб, от смеха ти,
да разцъфна във твойта съдба.
Имам нужда до теб да се будя, ...
Aко излея душaтa си върху бял лист,
товa ще ме превърне ли в оптимист?!
Aко излея цялaтa чернa бликaщa отровa от сърцето,
ще зaбие ли сигнaл прието?
И ето,тъпaтa римa се стичa, ...