Poesía de autores contemporáneos
Човекът 🇧🇬
защо ме болиш?“,
а тя му отвърнала: „За да обичаш,
цъфтиш и твориш!...“
Защо не трябва да угаснат очите на българския цар 🇧🇬
Има нещо символично, има грях, мъка най-голяма,
пророчество сравнимо с океана на нещастието…
Има творчество в плен, има цар осакатен,
но дали ни има нас, всъщност, колко силен е гласът ни ...
Ад 🇧🇬
малигнено и малинено
е Г -
като грях,
като ген, ...
Разговор с морето 🇧🇬
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!
Безкрая ти, със поглед искам да обхвана, ...
Стига ми 🇧🇬
и любовта, и умората,
бръчката между веждите
и оптимизмът на хората.
Хлябът ми стига с приятели, ...
* * * 🇧🇬
Нощ, а полето се белее.
Сякаш някой шепне,
а просто вятърът ти вее.
Ни крачка ...
Ивко - футболист 🇧🇬
Давай, Ивка! Давай!
Вражата защита
смело побеждавай!
Ивко във вратата ...
Утро 🇧🇬
с още спяща, ленива вълна.
Хоризонтът събрал е в триптих
слънчев огън, небе и вода.
Бризът сънните дюни погали ...
Елегия за самотната старица 🇧🇬
Самотна като кукувица
угасва бедната вдовица,
като по чудо оцеляла,
в селцето – глухо, запустяло. ...
Мръсницата във мен 🇧🇬
Мръсницата във мене се събуди.
С години бе порядъчна жена.
Срама си под цигарен дим притули.
А уискито приспа ù съвестта. ...
Българин 🇧🇬
на клечка от кибрит.
Продадена, изпепелена..
Осакатена е - от хорска жлъч.
И от сляпата ненавист. ...
Пристанище 🇧🇬
Бях сплела във косите си цветя.
Очаквах, както кораб спуска котва,
да се завърнеш към пристанище-жена,
което ден и нощ те мисли под звездите. ...
Можеш ли... 🇧🇬
тайничко да те обича,
рошави мисли неверници,
свикнали все да отричат?
Имаш ли болчица есенна ...