Poesía de autores contemporáneos
Елегия- 4... 🇧🇬
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...
Битка 🇧🇬
Обичам го страстно...
Но въпреки всичко
забравям това!?
И грешки допускам ...
Детство 🇧🇬
не бе и мъка
не бе и щастие
в детските ми очи
проплакано детство ...
Моята рекичка 🇧🇬
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробовè.
И таз жадувана прохлада ...
Есенно елегично... 🇧🇬
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди... ...
Истински илюзии 🇧🇬
RemaTe
Светъл ден -
подаръци на сетивата!
... ...
Колко отдавна 🇧🇬
Тогава щастливо склонила глава
заспивах на твоето влюбено рамо.
И имаше смисъл единствено само
това, че се будя красива до тебе. ...
Няма 🇧🇬
В тъмната стая нямаше ни повей от страх,
аз спокойна на стола в тишината седях.
Внезапно обаче силен вятър отвори прозореца стар,
а аз седях и потрепнах сякаш ме опари гореща жар. ...
Две очи зелени 🇧🇬
Две очи, а сякаш две вселени,
унили, скръбни, насълзени.
В робството на ревността те биват заловени,
зловещо им се иска да са заблудени. ...
* * * 🇧🇬
сред водовъртежа на хорските съдби.
Натежал от проблемите на битието
потъвам в мрачни дълбини.
Да изплувам не мога, дори да искам. ...
Очите 🇧🇬
в очите винаги блести
сладостта на светло утре
което днес ще озари
очите никога не лъжат ...
Каскадьор 🇧🇬
патроните не бяха халосни
и слънцето висеше на въже,
колцина бяха храбрите мъже?
Един измежду малкото бе той - ...
Eсен 🇧🇬
Когато седна в шумна есен
на моста на моето величие
и над безмълвието си надвесен
търся своето безличие. ...
Писмо до татко Шарл от кандидат депутат Пепеляшка 🇧🇬
ОТ КАНДИДАТ ДЕПУТАТ ПЕПЕЛЯШКА
Защо ви пиша, драги господине,
ще разберете бързичко тогаз,
когато Котаракът с чизми мине ...