Poesía de autores contemporáneos
Безмълвие 🇧🇬
и поема към кораловия риф на хоризонта.
Попътен бриз нащърбва златната монета
на слънцето -
и превръща изгрева му в проза. ...
Край тъмните поляни на Всевишния 🇧🇬
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва - ...
Дали да... 🇧🇬
Е истински вероятно
Дали да възкръсне отново Христос
Да чакаме и да се надяваме
Дали ще успеем ...
Любов ли е любов без лудост? 🇧🇬
Всъщност, лудост ли е любовта?
Очакваш ли вълшебна радост,
отдай ми нежност, топлина.
В тях е магичната ти лудост, ...
Ноктюрно 🇧🇬
Неземно ме целуваш -
устните ти захаросан мед!
Космично ме жадуваш –
ръцете ти по мен навред! ...
Утре никой няма да ни помни 🇧🇬
даже праведници да умрем,
просто хората забравят бързо,
а животът все напред тече.
Затова сега живея ...
Нигредо 🇧🇬
Някъде далече в пъстрото поле,
ти ми се усмихваш, носиш ми цветче.
Толкова ме трогна, взех цвета с мен,
нещо ме докосна, нещо ме превзе. ...
Приятелство 🇧🇬
Камарад, приятелю обични мой, Амиго,
приятелството е камък безценен, най-скъп,
не го ли опазиш, после върви намери го
по своя си трънлив, незнаен и кратък път. ...
Копнеж 🇧🇬
Цяла нощ валя, валя, валя...
Цяла нощ, сърцето – до полуда
все за тебе, обич, ме боля!
Цяла нощ посягах да те хвана, ...
Пътека към съня 🇧🇬
Шепне тишината в полумрака
като извор непорочен във нощта,
а с огърлица окичен необята
търси лунната пътека към съня. ...
Смъртта на Поетите... 🇧🇬
Погиб поет невольник чести...
М.Ю.Лермонтов
Поетите умират на дуели!...
... Поетите умират като птици ...
С вяра лична се променям 🇧🇬
Не мога даже да заплача,
замръзнали реки са чувствата…
Пак думи се редят безгласно,
в главата смисълът пречупват. ...
Безлюбовен сонет 🇧🇬
Дали и аз не те обичам вече?
Край теб по навик, може и да преча
на нови в теб покълващи мечти.
„Обичам те!” – отдавна неизречено… ...
Това небе над селото 🇧🇬
във синьото на утрото да тъна
когато слъчогледът в ниви зрее
и житни класове ветрецът гъне.
И този дим над къщи от огнища ...
Дневникът- Привечер 🇧🇬
опазил своето
наситил се на чуждото
денят
прибира се ...
31-ят сребърник 🇧🇬
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.
– Учителю, – прошепна – безпощадна е ...
Великден 🇧🇬
За шепа неблагодарници - просто човешка гмеж?
На тия, дето без жал те разпнаха, Ти спасение подари.
На тия, дето те мъчеха, присмиваха се дори...
Словата ти истинни, Господи, останаха неразбрани. ...