Пак заключих дневните тревоги
за кратко, във работния си ден.
След свръшека му се разгаря огън
и пламъкът бушува лудо в мен.
В Родината си искам да се върна. ...
Очите на тъгата са зелени;
а може би намираш в нея начин
душата си със тялото да слееш
и пак да бъдеш цял, и пак да значиш,
и пак да преоткриеш красотата, ...
Дотук съдбата ми игра на шах
и в мене ходове сега е вплела,
а аз безумно във съня грешах,
защото действах прекалено смело.
Днес жадувам за един бараж, ...
Кажи ми, мой принце на светлината,
какво е да се влюбиш във онази,
на пълнолунието дъщерята,
непокръстена, недоопазена?
Кажи ми, наследнико на слънцето, ...
(из цикъла "Вицове в рими")
„Да ти призная, няма да забравя
до края на живота си кафето –
разправя Пешко на Иван – в което
жена си срещнах... шашнах се направо!” ...
Убих всеки който застана между мене и тебе
Приятелите добри Верните до гроб мой слуги
Слънцето Вятъра... Всичките звезди
Остана само болката А тя боли
Сега сам стоя в мрака и те проклинам ...
История новобългарска
Орис тъй тъжна - Вечно да страдаш,
след векове на древно величие.
Толкова път, а накрая пропадаш
в плен на продажни днешни безличия. ...
Ти сигурно не си така красива,
каквато в този миг те виждам сам.
Но аз не знам това. С душа щастлива
горя! Не искам друго и да знам.
Ти сигурно не си така прекрасна, ...
Раздялата ражда и сладост, и мъка,
разделяш се, даваш заръка,
а в очите ти сини нещо блести.
Това са кристали-сълзи.
Те кратко остават там да искрят, ...
1/Не зная ИЗБОРА НИ как ще стане?!
Навярно както при Бай Ганя...
2/Какъв е този нашенски народ,
че само с Дявола си пишка мери!?
Навярно е с объркан код... ...
Какво да направя, за да не съм сама
в този ден, ме попита тя.
Недей остава днес сама.
Бъди с приятел, с приятелка.
Бъди с човек, което твоето сърце харесва. ...
Кожата ти тъй ухайна, усмивката безкрайна…
Очите ти дълбоки пронизващи моята душа.
Жестовете ти омайни и пръстите похватни…
Думите любовни пълнещи моята душа.
Нозете ти тромави и косите ти чорлави … ...
Полета волен, над мрак и разруха,
през вятър и бури, през зимни мъгли
е тежък и труден. Замахват със мъка
крилете, преследвайки свойте мечти...
По всяко перо има рани - забравени ...
Не можах да избягам от мълчанието -
на едно петолиние съм от тебе...
Ти си далечната сянка на залеза,
твоето дихание е в мене.
Не можах да излъжа, че бягам от себе си - ...
Погалих я с любов, от разстояние -крилете ù ранено се отпуснаха,говореше несвързано, не знаеше,че сенките се плъзгаха по устнитеи дебнеха до входа на душата ù -сълзите се надбягваха в очите ми,дали ще има мост между сърцата нина прага между сила и безсилие?
Във черно ме посрещна моят ангелизгубен в ...
Оковани от времето, гнием в свобода,
в съседство животът дълбае ни гроба.
В простата прелест на четири сезона,
сълзите от щастие са вкусна отрова.
Пастта человешка, липсва ù ситост, ...
Здравето е най-ценно, най-скъпо, най!
Затова, българино, не си трай,
когато някои лекари за сметка на него крадат,
защото и до гроба могат да те доведат!
Лекари откраднали 1,5 милиона лева от болниците за сметка на здравето на хората. Със стихотворението си изразявам възмущението си от безразличието ...
В такива дни не са ни нужни думите -
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път, ...