Poesía de autores contemporáneos
Пролетна любов 🇧🇬
ти дойде при мен.
А с тази хубава коса
сияеш като огнена звезда.
Красива роза у нас aз видях, ...
Завръщане 🇧🇬
Добър ден!
Не ме очаквахте, разбира се, но – добър ден!
Аз съм оня - дето го ядоха вълците.
Е! Ето ме! Връщам се, само моля - не хълцайте! ...
И.Т. 🇧🇬
цял обсебил си ме ти.
И мисля как в омая на нощта
ще си правим добрини.
Как бавно и страстно ме целуваш ...
Размисли в тъмното 🇧🇬
Ти идваш от планета друга.
Говориш прозаично
и мислите ни са различни -
рискувам да съм ти съпруга... ...
Твоето присъствие винаги ми е потребно... 🇧🇬
така нужно, че без тебе да живея -
без твоя блян, без твоята надежда,
без всичко твое, едва ли ще успея.
Споделяш с мен и болки, и тревоги, ...
Твоите очи 🇧🇬
че мигом ще те заболи,
ако сърцето ми не ти покаже
как се обичат твоите нежни очи.
Ако остатъкът от дните ми отлитне, ...
Политически джуджета 🇧🇬
вред по цялата планета
раснат – само че у нас
нямат дрехи на райета,
имат пълни портмонета ...
Слушам те... 🇧🇬
За какво си говорим? За грижи и бит.
За малките хора, за тъжния сплит
от коварство и маски без граници –
а драмата твоя бърбори на своя език, ...
Жертва 🇧🇬
ден след ден търпя,
хиляди бури
приютих
в мойта душа. ...
Когато орлите умират 🇧🇬
умират сами
и горе високо,
летят за последно,
тогава Небето ...
За хитреците и вимето 🇧🇬
Мечтите ли загубихме по пътя,
препъна ли ни трудният живот
или в уплашен миг накриво стъпи
страхът ни пребледнял, потънал в пот? ...
* * * 🇧🇬
Колкото по-сложен
и труден е животът ни,
толкова повече ни се живее.
Болката и сълзите ни пречистват ...
Спокойствие 🇧🇬
“...когато ме напусна и тъгата...”
Павел МАТЕВ
Отидоха си!
Залезът цикламен ...
Нощта е прекрасна 🇧🇬
зове ни към греха.
Идвам при теб много страстна,
а ти угасяш всяка светлина.
Остава само да свети електрическата печка ...
Прошка 🇧🇬
но току така аз не подарявам,
не си мислете, че друг съм аз,
бих ви изпепелил завчас!