Poesía de autores contemporáneos
Дама 🇧🇬
всичките му чувства
по подобие на
тесте карти
в което винаги е била ...
Ако много дълго чакаш... 🇧🇬
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...
Тъмни реки 🇧🇬
Текат през времето – откакто свят светува –
невидими реки без бряг и пристан,
реки, в които кораби не плуват,
реки без дъно, мътни и нечисти. ...
Една година Любов 🇧🇬
една година копнеж
и колко ли още... колко ли още...
Дванайсет крачки направих към теб
малки - като пшеничено зрънце. ...
Жива съм 🇧🇬
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце. ...
Търкалящ се камък 🇧🇬
и яхнал старата си кранта.
Вдигам облаци от прах,
изтупвайки последния комат
от пътната си чанта. ...
Не ме буди 🇧🇬
Забравила съм как да се сбогувам.
Пийни кафе, студено и горчиво.
А аз ще търся смисъл да жадувам.
Не ме буди! Едва ли имам сили ...
*** 🇧🇬
в нощта тихо тик-така.
Сънят отказва мен да споходи
и за поредна нощ с химикалка в ръка
ставам от постелите топли и сядам да творя. ...
Я, кажи 🇧🇬
ти от всичките да криеш
затова, че те мързи
и ръцете си не миеш?
Лаборантът вчера пак ...
Да те забравям 🇧🇬
Уморително е, разбери.
Не ми достигна малко, съжалявам.
Отсъствието не успя да победи.
Макар и всеки ден, в луда надпревара, ...
Тягост 🇧🇬
Не където сърцето е.
Трепти чак там то бясно.
Не мъка, неконкретно е.
То не ме допуска ...
Сензация 🇧🇬
и онзи кръг, в който бяхме много,
а всъщност само двамата.
Онези очи, които нежно ме разглеждаха
и влюбено преследваха. ...
Когато вечер пак заспиш сама 🇧🇬
сънувай, че небето пак е синьо,
нашарено със нежност и с тъга,
а времето е върнато с години.
Сънувай, че отново имаш дни ...
Щастие 🇧🇬
щастието е обидно!
Този, който е щастлив
все на другите е крив.
Дори в небето птиче сиво ...
Някъде там 🇧🇬
спира ме
споменът
тръгвам назад
вслушвам се ...