Poesía de autores contemporáneos
Време за прошка 🇧🇬
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
Усмихни ми се... 🇧🇬
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
С очите на сърцето 🇧🇬
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
Вино и вода 🇧🇬
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...
Денят е като раковина 🇧🇬
в която ще открия пясък
и слънце, и море, и диня,
любов в щастлив и летен блясък.
Във всички влюбени копнежи, ...
Софийска рапсодия "Влада" 🇧🇬
... вдън небесните предели пъплят облачета бели,
питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –
нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета
и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях, ...
Не ме чети 🇧🇬
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...
И И 🇧🇬
Тръгвам от абревиатурата
на стръмна,зовяща пътека,
напирам към върхове голи и брулени,
в непредвидими забулени следствия... ...
6 месеца 🇧🇬
Една снимка ми трябвяше да видя всичко,
Две думи трябваше да чуя,
Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,
Да заспя и да разбера! ...
Аз искам всеки ден да бъде петък 🇧🇬
… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –
да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,
да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,
да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро, ...
Прощален автограф от Бога 🇧🇬
... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва, ...
Алъш-вериш по български 🇧🇬
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...
Loss is win 🇬🇧
It has never made me proud, nor given me validation.
Praising and recognition feel truly suffocating.
I need no name, I need no honor, nor a trace of fame.
I need to be alone, I need to sense the freedom, ...
Червило върху бялата ми риза 🇧🇬
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...
Каква купа сено? 🇧🇬
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
Житейска история 🇧🇬
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...
Дъждовен празник 🇧🇬
щастлива от небето как потича,
остава в мен дъждовната следа,
която с кротка нежност ме обича.
Дъждът е мой приятел, верен, благ, ...
Природа 🇧🇬
Пространството отвън природа е.
Гледат, нашите очи което. Ушите
Чуват що. Краката да ходят обичат. Ръцете
Да докосват. Разходките с природата ...
Ветрилото на Окам 🇧🇬
изчезващо в редеещ мрак.
Умът ми остър бе светило
на края на бръснача враг.
Окам окат в откати тихи ...
Фалшивата царица 5 🇧🇬
Аборигенският див солипсизъм
не позволява,съществуването на нищо извън нашия поглед,
убива на Сакралните Истини Смисъла,
недокоснат на мисълта от страстния полет. ...