На лазурния бряг
На лазурния бряг оставам,
някои важни за битието въпроси си задавам,
във волните ръце на птиците се предавам,
покоряващата нежност на мига чувствам и осъзнавам, ...
Такава нежност никому не съм дарявала.
Трептя от обич, граничеща със лудост.
От толкова копнеж какво ли с мене става?
Крилца разтварям като пеперуда...
И литвам някъде, а утрото е приказно и светло... ...
Бойко за пиара си се загрижи много,
пушeнe в заведение било некултурно.
Ще накаже ли нарушителите строго
това човече смешно, карикатурно?!
Всеки има правото да избере сам, ...
Пролетни камбанки от дъжд
Куршумени облаци скриха небето
и синият космос остана зад тях.
И плътно, и ниско се спусна пердето,
кога си отиде Денят... не разбрах?! ...
Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.
Изтупах мислите си - колко много прах! ...
"Доверие" - каква прекрасна дума,
поверие това прерасна помежду ни.
от векове камъка дълбаем с разум,
а за минути заличаваме го с думи.
Ти, ти и ти - стани, ...
Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя неведнъж.
А пък високо от небето синеоко
се сипеше на ситни капки дъжд.
"Убола се е явно на вретено!" ...
Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,
щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,
щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,
значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.
Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне, ...
Морето тази сутрин е студено,
притихнало и равно, като мен,
когато да приседна вместо него
на пясъка, от крачки набразден,
стърча самотно, права до чадъра, ...
ПРИСЪДА
...И ето ме с камъка, с който сме свързани двамата –
пъплим полека нагоре по стръмния скат...
Ако не помните кой съм, каква ми е драмата –
Зевс бе осъдил на мъки Сизиф. ...
Изписах и последните си листи.
Мастилото отдавна май изсъхна.
Остана само този лист... И мислех
със спомена за теб да го запълня.
Опитвам. Но не мога да напиша ...
'' ... и сложил бронята тежка,
верен на крал, на кралица,
ни топ, офицер - просто пешка,
потеклото на просяк, душата на рицар!
... и тръгнал към чуждата крепост ...
Не, не съм уморен - мога още еон да те търся,
девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай,
да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи,
във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.
Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо. ...
И се питам - кое първо се случи -
спънах се в теб или в мечтите си.
Бяхме ли си наистина нужни,
или от мъртва вяра подритнати.
Задушавах се в дефиниции, ...
Черната истина
В черна роба и дантелена коса,
обвита от мъгла и тънеща в омая,
върви тя с гордо вдигната глава,
нежно стъпваща по краищата на безкрая. ...
Времето най-после се оправи,
стига вече, лошото нека ни забрави,
от слънцето дойде ми настроение,
за капак - и малко вдъхновение.
Да ви пиша пак дошло ми е време, ...
Прегърбих купола (на църквата до нас).
В молитвеник дописах, че икони хвърлям.
Безбожна съм (но не към Бога) в този час -
десктопът ми съвсем без Него днес осъмна.
Прекръсти ме порочна (а знаех, че го иска). ...