Poesía de autores contemporáneos
Скиталец без душа 🇧🇬
че съм скиталец без душа,
опърпан, мръсен и тъй гнусен,
че от мен бои се и Смъртта.
Туй вярно е, бедняк съм ...
Изпепелена любов 🇧🇬
Сърцата ни са сгушени и свити -
докоснати от пурпурна сълза,
нестихващият тропот на копита
и днес изпраща своята стрела... ...
Пролетни камбанки от дъжд 🇧🇬
Куршумени облаци скриха небето
и синият космос остана зад тях.
И плътно, и ниско се спусна пердето,
кога си отиде Денят... не разбрах?! ...
Причинно-следствена връзка 🇧🇬
щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,
щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,
значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.
Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне, ...
Моя земя 🇧🇬
Разглеждам световната карта
и търся да намеря моята земя.
Ето тук е на картата малка,
гордо ми маха с ръка. ...
Присъда 🇧🇬
...И ето ме с камъка, с който сме свързани двамата –
пъплим полека нагоре по стръмния скат...
Ако не помните кой съм, каква ми е драмата –
Зевс бе осъдил на мъки Сизиф. ...
Дъга 🇧🇬
когато лошо време настава,
когато радостта се прекършва
и дъгата бавно пада...
Когато светът ти се срине, ...
Двe круши 🇧🇬
На Дани
В спомeнитe мe спохождаш всe с фланeлка,
eдна такава синя... пък и на пeпитeни пeтна.
Малко избeляла, но набъбнала от двe круши! ...
Желание 🇧🇬
и се ражда наново,
търсим го
и горим във него...
една осъщественост ...
Летящият Холандец (В град без Лорелай) 🇧🇬
девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай,
да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи,
във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.
Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо. ...
Велик е нашият войник...* 🇧🇬
...а на България в земята,
във всяко село, всеки град,
във статуя от бронз излята
стои на главният площад ...
Нeмска идилия 🇧🇬
Пак e вeчeр, и съм у дома.
Лампата унило свeти.
Тeлeвизорът говори сам
за нeщо мноооого важно! ...
Черупки от охлюви 🇧🇬
разпадам се на парчета убождане
и падам със стрясък,
ранявам тревата,
която ме хранеше, ...