Poesía de autores contemporáneos
Ще дойде 🇧🇬
и с цветовете срамежливи.
Ще дойде с мириса в липите,
зелени и тъй много живи.
И в летните отблясъци на пясъка, ...
Екзистенц 🇧🇬
доста сив...
И да - роптаят спомени
И да - ридаят мигове
и някак търсят твърде ...
За мелницата 🇧🇬
О, Мелницата на света е безпощадна...
Попаднеш ли във нея, ставаш прах!
Като ламя от приказките тя е гладна.
И във душите ни тя всява страх!... ...
Дявол да го вземе 🇧🇬
... Но, дявол да го вземе, още дишам,
живея още, бял перчем развявам,
боли ме още, още в рими пиша,
кръвта не бърза да се утаява... ...
Ръцете ми жадни се простират 🇧🇬
Ръцете ми жадни се простират
да прегърна този свят.
Очи грейнали лъчи поглъщат
на едно вълнение като цвят. ...
Бряг от Обич, който те жадува... 🇧🇬
За теб ще бъда Утро - с устни влюбени, мечтани...
Бъди Море, което лудострастно ме вълнува! -
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува...
Бъди любима Птица, във душата ми запяла! - ...
Любовта няма край 🇧🇬
Само начало
светло и истинско,
и живот-
с надежда, ...
Потърси ме 🇧🇬
дали ще ме намериш, дали ще съм там.
Превърни в светлина всичкия мрак,
но не би го направил, аз знам.
Потърси ме сред лъчите на слънцето, ...
Да видя 🇧🇬
Целуни ме
за да видя светлина
Не говори
Целуни ме ...
Интериорът на душата 🇧🇬
Затрупват ни със белите си преспи,
превръщат се в настръхнали лавини,
готови да се сринат като в бездна!
Екстериорно всички сме подвластни ...
Сподели ми 🇧🇬
Зад завесата са скрити тайни.
Разкажи ги с думи най-случайни.
Научи ме как да те обичам.
Допусни ме. Кожа върху кожа. ...
Знак 🇧🇬
Не ми изпрати нито шепот,
любовна птица по небето,
милувка полъхна да ми е леко!
Разплитах сплетените мисли, ...
Ничия 🇧🇬
от неизплакани сълзи
и натежава камъкът в гърдите,
щом другата прегърнеш ти.
И залъкa едва преглъщам, ...
Благовещенско стихотворение 🇧🇬
Преди,
когато тази вяра бе заразна -
жена да е от "Свети дух" непразна,
навсякъде бе пълно със дечица - ...
Блага вест 🇧🇬
Отново нацъфтели
са плодните дръвчета,
отново в тръпен унес
притихва и небето... ...
Три реки 🇧🇬
бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...
Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято
(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).
После бликна река, дето носи надежди по мръкнало – ...