Poesía de autores contemporáneos
Едни очи 🇧🇬
непрестанно споменавам тях.
За тез очи отдавна си мечтая,
макар и да е грях.
Едни очи нахлуваха в ума ми, ...
Къщата на спомените 🇧🇬
като резервен парашут отвори ми
най-пъстроликите усмихнати простори,
приземих се там - щастлива пред свода им.
Пробудих се и запечатах моя свят на длан, ...
От другата страна 🇧🇬
старостта е смирена и търпелива,
на дъното на чашата е радостта,
препълнена от тъга и прелива.
От другата страна на любовта нова ...
Прелетните птици 🇧🇬
дето лятото е вечно,
студ земята не сковава,
бял снежец не завалява,
тръгват тъжни и без песен ...
Опъната тетива 🇧🇬
Но не "война на нервите" е то –
когато в мрака плъзнат грижи черни,
безсънието става божество.
Оголен нерв – опъната тетива – ...
Тупкаш ли още, Сърце? 🇧🇬
Накажи ме, Сърце...
Само болка ти причинявам.
Дано дойде денят,
в който мога да ти се отплатя. ...
Червената шапчица 🇧🇬
(из "Приказки под форма на рондо")
С търпение под алената шапка
не е снабдена, ни в ръката с папка,
та пътят крив изнервя я съвсем. ...
Всеки стих е път към Теб 🇧🇬
Любов - със слънчева душа...
Ти раждаш песни. И надежди...
Огряваш хора. И цветя...
Живот си ти... Вълшебен трепет... ...
Лаура 🇧🇬
с лице, от лунички огряно,
с очи като ясни звездици,
с усмивка на парещо лято.
Край мене с ожулени лакти ...
Искам, нека, трябва 🇧🇬
да съм див, планински, прашен вятър,
мъдър грозд във луднала лоза,
синьо пладне, весела сълза,
птичи писък под небесен шатър. ...
Лека нощ 🇧🇬
Кой унесен във Нет-а не спи
и до късно все нещо сверява?
Кой това е – не беше ли ти,
дето блога ми пак проверява? ...
Ако... 🇧🇬
Ако светлата птица в небесната вис не се носи –
за какво е тогава небето сребристо?
Ако старият бряст не посреща в гнездото си коса –
защо въобще се разлиства? ...
Тишина 🇧🇬
В тишината на моя малък свят
с прохладна усмивка заспивам.
Думите ми като огърлица се редят,
за да ги прегърна с нова сила. ...
Спомен от някакъв сън 🇧🇬
Седя си в ъгъла сама и си мисля за смъртта.
Толкова е нежна и красива тя.... тъкмо да продължа и пак идваш ти в нощта.
Говориш ми с онез лед-студени устни как умрял си и сега живееш в скръб и самота, защо отнемаш ми това... чувство за свобода?
Момчето на жената войник 🇧🇬
То крачеше наперено
до стройна жена в униформа.
Тя имаше ангелско бяло лице
и гримирани силно очи, но ù личеше – ...
Завръщане - 2 🇧🇬
и няма да бъде,
но ще остане това,
което е било...
не е същото, ...
Кулата в Босфора* 🇧🇬
В Босфора заливана с вълните
кулата е каменно-безмълвна,
птиците над нея не прелитат-
с мрачни тайни като гроб е пълна... ...