Poesía de autores contemporáneos
На морския бряг 🇧🇬
и виждаш природната сила и мир.
Прииждат вълните - красив благодат,
отмиват и болка, и страх от душите.
Милионите стъпки и чувства, постъпки добри ...
На плажа 🇧🇬
Бе истинска идилия семейна.
Той първо със маслò гърба ù мажеше,
а после тя го гледаше благоговейно.
Момиченцето им - прекрасно цвете - ...
Ще оцелееме напук 🇧🇬
Смили се орехът и ме прибра
под своята хайдушка сянка...
И съпричастен, орехче ми пусна,
че празна е кърмилната ни БГ-нянка.
Усещане 🇧🇬
Да потъна в триалог с веществото.
Да мисля с Единосъщието.
Да мечтая с Вселената.
Абсолютът е любов. ...
* * * 🇧🇬
Може би не си щастлив с мене.
В ръката ти е моята ръка -
отпусната, безсилна, изтощена.
Аз навярно... нямам време. ...
Колко малко ни трябва, за да бъдем щастливи 🇧🇬
из града,
но дъжд не заваля.
Този свят е толкова добър –
даже и на мен ми провървя!
Разликата 🇧🇬
Да обичаш, не било грях -
за Бога - надали сте прави!
Знаете ли какво е срам и страх,
когато обичаш когото не трябва?! ...
Имитация 🇧🇬
Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -
една споделена любов, разкъсала времето с длани,
нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.
Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам – ...
През времето 🇧🇬
За твойта нежна хубост биех се край Троя,
умирах и възкръсвах - от мислите обзет
дали ще искаш всъщност – вечно да си моя.
За тебе плаках с Омир – плаках неведнъж, ...
Ще погаля 🇧🇬
Ще погаля клепачите с устни,
вътре, в синята нощ.
Ще погаля косите ти с устни,
тихо, в тихата нощ. ...
Раздяла 🇧🇬
единствена моя любов.
Спри! Обърни се,
виж моя зов.
Но ти не се обърна, ...
Да можех да бъда ангел... 🇧🇬
Невидима... щях да те гледам
и да те пазя...
Без да ти преча!
Да можех да бъда невидима... ...
Никога не стига лятото 🇧🇬
забравило е шапка да си сложи –
от мургав залез сякаш е отлято,
блести солено южната му кожа.
Хладнее вече сутрин, вятър брули, ...
Молитвено 🇧🇬
Затънала като в зловонно блато,
гъмжащо от инсекти и малария,
Господи, не заслужава тази участ
святата за всички ни БЪЛГАРИЯ!
Звезда с усмивка на момиче 🇧🇬
и призраци политнаха сред мрака.
До спирката на времето поредна
след тях по улицата тичаше южнякът.
Притихвайки, заспиваш – и в съня ...
Императрицата 🇧🇬
..............................
Комично е да молиш дама като мен
от трона си да стане, за да те целуне.
Страстта изгаря, казваш, твоя ден, ...
Самота 🇧🇬
с голи клони
под слънцето
навело е глава,
сред каменното ехо ...
Сиво 🇧🇬
Но вече съм различна.
Дълбоко потопена в сивото море на пустотата.
Прерязани криле и студ.
Мъртвешка тишина - безизразни очи. ...