Poesía de autores contemporáneos
Плач 🇧🇬
Плача, сълзите капят,
мъжки срам ме обгръща,
но все едно, не ми пука.
Мога да плача, ...
Виртуален мъж 🇧🇬
Благодаря ти сърдечно за красивия стих, Илко!
Нереален е той. Недостъпен. Миражен.
Лъч във твоя покой. Или вопъл протяжен.
Мислите ти краде. И деня ти тревожи. ...
Твоите цветя 🇧🇬
родени от капчици дъжд
те напролет събуждат земята
както ти всичко в мен изведнъж
Ароматът им нежен твойта милувка ...
Бъди вода 2 🇧🇬
спирателен кран
на мъките ти!
Позволи ми
да съм каналинът, ...
Есенно 🇧🇬
издъхва всеки лист пожълтял,
в пръст разкаляна тихо заседнал,
за края близък дори не разбрал...
На прощаване пее му песен, ...
Деска 🇧🇬
малко, голо, без пера,
само човчица красива изпъкваше и радваше ни тя.
Мина ден и падна от гнездото,
но аз видях го и спасих, ...
Студена нощ 🇧🇬
Студът се процежда в нощта в разгара
на стария неин маскарад
а раните ти като въглен прогарят
със злоба сърцето ти пак ...
* * * 🇧🇬
стон - издъхваща жега
ражда се дъга
Дъга 🇧🇬
Когато слънцето и дъжда се любят, се ражда дъга, съставена от седем цвята – червен, оранжев, жълт, зелен, светлосин, индиговосин и виолетов.
Когато тези седем цвята се слеят, се получава най-прекрасният и символ на душевната чистота цвят– белият.
И ето, слънцето заспива, обгърнато от залеза чер ...
Четирилистен миг 🇧🇬
от буйните треви около мен.
Усмихнато със чара си предрича
четирилистен миг и... сбъднат ден.
Приканва магнетично да погледна, ...
Слънчеви отражения 🇧🇬
как с най-нежните думи Водата да полее.
Часове наред току се скрие, току пак изгрее,
но Водата безгрижно продължи да не го отразява.
Накрая, привечер, стегна се и рече: ...
Едно дете 🇧🇬
пред храма, дрипаво се моли.
Протяга мъничка ръка
и някак тихичко говори.
За хляб, за глътчица вода – ...
Старост 🇧🇬
В нежен юнски мрак под звезди зачена.
След любовен взрив остана ми вселена.
Край нас деца, въртят се като планети
и живеем някак, със пари назаем взети.
Хай-ку 🇧🇬
След пороя - слънце.
Попиха в земята
и моите стъпки.
* * * ...
Пенсионерска или песен за парата 🇧🇬
беловласи! И натрупали са ум
хората на възраст трета. И във дните
скучно-сиви тихичко наум
все проклинат те, царице златолика, ...
Будапещeнски дневник 🇧🇬
http://emaiv.wordpress.com/2011/05/17/будапеща/. )
1.
Унгария, във столицата ти от днес броено,
ще остана две хиляди и двеста дена – ...
Ела 🇧🇬
Ела! Бедрата ми в очакване горят
и всяка фибра в мен трепери!
В очакване набъбва свежата ми гръд
и чака в луд копнеж да я намериш. ...
Сред мъртвешки студ 🇧🇬
Летете, птици на смъртта,
с разкъсващ мозъка ми вой се издигнете
над пустия безкрай,
където миговете са сълзи непреброени! ...
Момент, запълнил цял живот 🇧🇬
І. Някъде около 1950.
Аз съм Българче, пък гръцки шоколад
ми се яде...
Намира се, но струва скъпо, ...
Под звездите 🇧🇬
Под звездите многобройни
властва светът със свойта мощ.
Не спят народи непокорни
под сияйна звездна нощ. ...
Любовта е сляпа, глуха и няма 🇧🇬
Любовта мълчи с години, смирено те търси със поглед,
Чака те да дойдеш, дори и да знае, че ще те отпрати.
Вижда те на ъгъла как крачиш бодро и обръща глава.
Любовта е тъпкана, обиждана и пренебрегвана, ...
Недовършена балада 🇧🇬
отново в сънищата съм със теб,
спомени пристигат в съответност
с хладни утрини в болезнен ред...
Знай, времето съвсем не е е лечител, ...