Poesía de autores contemporáneos
През стъклени очи 🇧🇬
с очите на една бездушна кукла.
Пред тях бледнее даже и смъртта.
Отвътре празна е, но пък е тъй послушна!
Вериги стягат тая куха гръд, ...
Съвсем платонично 🇧🇬
знам, че имаш си нещо наум.
В теб съм влюбен съвсем платонично,
като в снимка от фотоалбум.
Възхищавам се, да, но прилично, ...
Грозната баба 🇧🇬
Заскърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са,
с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?" ...
И аз от този свят ще си отида 🇧🇬
Христо Банковски
И аз от този свят ще си отида...
Тревите ще се вдигнат подир мен
в следите от прощалната талига, ...
Какъв да бъде 🇧🇬
Познати, непознати, свои, чужди,
различни хора и съдби различни
и всеки има свойте нужди,
за всички или просто лични. ...
Стихче 🇧🇬
въртят се във ковчези тесни,
а живите в нощта ги чуват
как пеят тъжните си песни.
И блъскат по дъските стари ...
Псевдопатриот 🇧🇬
Дори Гаврош прескочи барикада
и в кошница събираше патрони.
Не мислеше за рая ни за ада,
не искаше признание, пагони. ...
Килимът 🇧🇬
и с поглед лунен погледнах към Земята,
и видях оттам един голям тъкачен стан
с нишки безбройни-съдби...
Всеки тъкач вплита в своите нишки ...
Буда 🇧🇬
в светлината на кръста
недокоснат
без суета и завист
във шепите ...
Времето 🇧🇬
като мълния в миг небето осветила,
а след този миг нищо не остава,
само тътен от далечен гръм замира.
Сякаш вчера беше онзи ден, когато ...
Разплакани мисли 🇧🇬
загубени празници,
сърца на хиляди светлинни години.
Същата утроба!
Същите делници! ...
В страшната нощ на деня 🇧🇬
сега –
в огромната, страшна нощ на деня
на забравата
да подтисна тревогата? ...
Юмрукът в калъф 🇧🇬
се раздробява в синтетичния пух
на възглавницата, която дъхът им обхожда.
Един исполински, чудовищен вик
– който казва толкова много и важни неща. ...
Всички мои грехове 🇧🇬
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...