Poesía de autores contemporáneos
Прошка 🇧🇬
едносричен и тих като селска камбана,
от ръждата изронена, натежала с години,
пресъхнала в песни за родство и за курбан.
В разкрача на дните посипа брашното ...
Безнадежно 🇧🇬
а надежда не остана за празното ми тяло без душа...
Отблъсната от всеки, така живея аз...
Измъчена от болка...
Не търся път, особено пък светлина, ...
Без теб смисъл няма 🇧🇬
съзнанието се бори.
Още съм с музиката,
която изпълва сърцето.
Всеки спомен гори, ...
Ти и Той 🇧🇬
(а ти отдавна си отвикнал да го правиш),
изтръпвам и горя, но не от страст,
а от копнеж към теб и от вина,
от гузно и тревожно разкаяние. ...
Най-трудното "Обичам!" 🇧🇬
всеки да тръгне в различна посока.
Да помислим за малко, но не да се върнем,
през лесния път да прекрачим живота.
А ние се спряхме и стреляхме с думи, ...
Притча 🇧🇬
зад гърба ти умира
във зловещата сянка
на отровен татул.
А когато смъртта ...
Там навън разцъфтели божурите 🇧🇬
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.
И не жали той нито старицата ...
Съдба 🇧🇬
така в живота съм дошла.
Спорили са – да остана,
или „по дяволите„ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето ...
Залог 🇧🇬
вятърът вее изнурен,
светлините мижат -
досущ восък
до основи изгорен. ...
Страх и параноя 🇧🇬
и спира мозъкът ни даже.
Защо да си приказваме за
страст, когато всичко ни
тревожи? ...
Коледни миражи 🇧🇬
Дъх в отпечатък се рисува.
Прозорецът е без мнение и все така студен.
Елха няма, нито пък подаръци.
Но тук никой не чака такива. ...
Къс недописана история сме 🇧🇬
в утихнал далечен хоризонт
живот с неизвестен замисъл сме
закодиран в природен закон
паралелен орбитален случай сме ...
Неразбран 🇧🇬
тихи стъпки на малко дете,
без значение място и името,
само стон, който иска да спре.
То не иска да има мечтатели ...
Коледни акварели 🇧🇬
По стъклата изстинали с дъх рисува студа,
омагьосвайки капките в спящи кристали.
Уж случайно, Луната събори малка звезда -
топли багри протекоха в струни заспали. ...