Poesía de autores contemporáneos
Въздишките... 🇧🇬
когато от душата ни отронва се въздишка?
И не е много – вятърът отнася я,
въздишката ни се стопява и е нищо.
Но когато прогърми в самотните ни нощи, ...
Сонда* в солена пустиня 🇧🇬
поредната жажда събличам
и подскача езикът ми хороводно -
един път изрича "Не!", два пъти "Обичам те!".
*(от руски ез.) Сън „ДА”
Заблуден метеорит 🇧🇬
разпъната докрай от поглед ревнив
посока захвърлена
отскача рязко от каменен зид
следа неизсъхнала ...
Далеч е 🇧🇬
Далеч е и първият трепет по теб.
Стягат ме само студени завивките -
липса е твоята близост за мен.
Приятел ли беше, или пък - не?! ...
Реката, в която потъват душите 🇧🇬
Когато стоиш на брега
на Реката, която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътния Цар на мухите. ...
Изгубена 🇧🇬
очите ми, знай, че е заради теб.
Ако едно изгубено и разбито сърце
намериш по пътя си, знай, че е мое.
Ако една душа, наранена от самотата, ...
Далече е сърцето ми 🇧🇬
избяга ми, не ми се подчини...
и тъй е празно, сиво и без въздух,
минават си по ред безлични дни.
Студът сковал е цялото ми тяло ...
Празнично 🇧🇬
Дете, девойка и любима,
и нежна майка си била.
Но младостта ти веч отмина
и баба мила си сега. ...
Ех. Шенген, Шенген! 🇧🇬
Европейска вече сме държава,
в нея премиер и президент
имат мисия такава -
да пестят на бизнесмена всеки цент. ...
Навести ме 🇧🇬
Вълшебна фея нявга навести ме.
Пленен, смутен и очарован бях.
Докосна ли ме тя, или сънувах,
целуна ли ме тя, или мечтах. ...
З.А. 🇧🇬
устни с цвят на близост засъхнало-разкървавена, залепена
Shhh…
с дъха си направи от студеното на стъклото платно.
Рисуваше. ...
Съвремие 🇧🇬
поне за мен,
една огромна въпросителна.
На спомените шепота...”
“И продължавам да дълбая...” ...
Просто срещаш човек 🇧🇬
И душата ти светва.
И е ново, различно, красиво.
Ти си търсил цял век -
изведнъж ти олеква. ...