Стена, издигната от хиляди години,
създадена да брани земна благодат.
В прегръдките ти райските градини
разнасят славата за този южен град.
Водите чудодейни на телата болни ...
Когато отново те чакам, значи съм някъде, където
всяко стръкче трева е ласка вълшебна на южния вятър,
с пеперуди, танцуващи танц на облаче синьо в небето,
и херувимчета бели махат крила в небесния театър.
А казват, че в него, неземния, няма място за всеки - ...
Всички сме на този свят родени,
не за да живеем, а за да умрем.
И все да не ни достига време
на любимите да кажем ,,Обичам те!’’.
Нали уж дишаме, за да живеем, ...
Вземи ме, лодкарю, в лодката стара!
Зората розови устни разтваря,
пали с целувка пожар над морето
и буди копнежи сладки в сърцето.
Вземи ме, лодкарю, в лодката бяла! ...
Изправете се!
Защо прекланяте глави ?
Не виждате ли какво зад маските се крие?
Никога вече Ден след ден...
Отвориха се очите ми за мрака в душите ви. ...
Искам ти да си до мен,
да усетя тялото ти в този ден.
Искам да ме целуваш навсякъде
и така с теб да продължим.
Да се движим плавно в страстен питъм, ...
Тръгвам си заедно със слънцето,
но като него дали ще се върна?
Грешки допуснах, признавам,
но ти също гръб ми обърна...
Ще отпътувам с последните лъчи, ...
Ако си мислиш, че пак ще се върна,
и пак ще протегна любовно ръце,
сбъркал си, принце, не ще се обърна,
(има толкова много мъже като теб).
Загубих години по спирки и влакове. ...
Ела, да помълчим на бира и цигара,
въпросите да се наметнат със мъгла,
погледнем ли се, грешките прегарят,
горчилката виновно стапя се в жарта
на огъня, роден от нашите желания, ...
Съмнявам се, че времето лекува,
зарастналите рани са лъжа
и болката от тях не се сбогува.
Какво, ако напред не продължа?
Какво, ако не искам да се справя? ...
Очи невинни, красиви, като майски цветове през пролет.
Сълзи рубинени нежно галят непокътнато лице.
Под очите крие се надежда от помисъл и поглед.
В шепите си глава навежда мъничко дете.
Душата му ридае, ала стонът пред ушите ни заглъхва, ...
В памет на мъжа ми
Опитвам се да си спомня лицето ти...
Своенравното време го е изтрило.
Остана ми споменът за ръцете ти -
спокойни, добри и по мъжки силни. ...