Poesía de autores contemporáneos
Отива си... 🇧🇬
и с нея отиваш си и Ти.
Не знам дали ще те видя
някъде отново през май!
Отива си топлата вечер, ...
Пенсионерката с големите гърди 🇧🇬
Вдругиден най-сетне тя ще замине
в Мармарис на „бяла” почивка.
С друга несретница като нея,
но без гърди – отрязани ненавреме. ...
Мойте чувства към теб. 🇧🇬
Купа с куки рибарски.
Аз не мога да ги вадя една по една.
Ако тръгна с признания,
всичко ще кажа. ...
Надежда за из път 🇧🇬
Безкрайна като вечност
и кратка като миг,
ту близка, ту далечна,
със шепот или с вик ...
Мигове безвремие 🇧🇬
мъжките сърца.
Какво, че окрилена
от тях душата е била,
само миговете безвремие ...
Безсмъртната любов 🇧🇬
последния си земен ден
и тръгна неохотно с Нея
към свят, за отдих отреден,
отказала се бих от Рая, ...
Последната любов 🇧🇬
За първа обич не тъгувам -
тя светъл спомен е далечен.
На зряла обич не робувам -
и тя отлитна като песен. ...
Докато последната капчица кръв не падне 🇧🇬
силно в теб се влюбих, после се изгубих,
мракът ме притегли, погълнат от мъгли,
не теб, а болка аз погалих, после едва не се удавих.
За тебе много сбърках, живота си обърках, ...
Зима 🇧🇬
Нежен, сипе, Снежко -
как затрупа Ежко,
с белите си дрешки
ни разказва смешки. ...
С теб сме... 🇧🇬
светещи с цвета на Любовта,
с неговите хиляди нюанси -
бликащи потоци по света,
даващи на всички хора ...
Не виждаш ли 🇧🇬
Не виждаш ли истината в очите ми,
тя излиза със сълзите ми.
Не виждаш ли промяната у мен,
тя е някъде в сърцето ми. ...
Между пръстите 🇧🇬
какво се случва вътре във душите
но все пак смешно е да си мечтаем
мънистата да заслепят звездите
Аз знам, че днеска хората нехаят ...
Не плачете за поета 🇧🇬
Но преди дни някой взе да плаче за
поетите. Били неразбрани...
Не плачете за поета
Приятели, хайде, стига сте плакали! ...
Щрих 🇧🇬
Водата образа размива.
Стрехите и асфалта мокри са навред,
но сянката не си отива.
Поглед трескав и изгарящ. ...
Зимна приказка! 🇧🇬
романтика, веселие...
И ако има как да
мога, просто под
юргана да си стоя, но ...