Без щастие можем, но не без душа
Да те обичам означава да губя
по малко от себе си всяка минута.
Ако искаш, не слушай, навярно е грубо,
че само със истини днес съм обута. ...
Не те обичам. Просто съм самотна.
Така отчайващо ми липсва някой,
когото все не мога да намеря.
Ръцете ми улавят пустота
и допирът на гладката ти кожа ...
Ще заостря думите си като копия на островни диваци...
Ще ги скрия някъде във дебрите на самотата.
Ще подразня с песен тишината
и ще хвърля някоя случайно...
Сърцето ти ще писне тайно, ...
Обезлистени дървета, от старост набръчкани,
между лед и жарава тихо се гърчите.
Дарявате на природата самочувствие,
с осанка горда и цвят неразпукнат.
С очи свещенодействени поглеждате ...
Няма я вече твоята красива усмивка.
Няма ги и твоите красиви очи,
с които ме гледаше страстно.
Няма го вече и онова изражение,
с което ми казваше „обичам те”, ...
Експеримент
Експеримент направих със самата себе си -
влюбих се - за мъничко разнообразие.
Сега, знаеш ли, яд ме е на мене си,
че не взех и твоето съгласие. ...
Едно клето дете боледува сега.
Не го давай ти, Господи, млад на смъртта.
То не го заслужава, подай му ръка
и не го заличавай от тази земя.
Бди над него, тъй както над всеки от нас ...
За Вярата
Защо си слагаш толкоз грим, „чаровнице”?
По стените ти личат дълбинни кратери.
Следи от ластици, прокъсали косите,
и синини под скулите, втъкани с времето. ...
Аз изгубих всичко... сега остана моята душа.
Миг печален, тъмен и ужасен,
предателство внезапно, неприятно.
Мъка и страдание изпълват моята душа.
Не намирам сили, ни покой, ...
В сумрака те усещам как гориш
и тръпнеш в моите ръце.
В сумрака те усещам как пламтиш,
отдадена на нашата Любов Неутолима!
И слени в общото дихание ...
Разкъсана любов
И ти си сам. И аз - сама.
Изгубени сред джунглата от разни хора.
Простенващи в сумрака с чуждите тела
с разкъсана любов, дарена ни от Бога. ...
Календарът е спрял. А сезоните падат беззвучно...
Листопад от издъхнали мигове в делничната гора.
С иронично, спокойно и невидимо-драматично
откровение, че часовникът няма душа.
В огледалото взира се някакъв странник, ...
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах го да страда!
Но рано ти е, рано, още да ликуваш! ...
Усеща се – неистински живеем
в изкуствен свят, просмукан от лъжи;
мълчим и теглим, за да оцелеем,
и късаме си нервите с вражди!
Болезнен свят, напомпил се с виагра, ...
"Everybody needs Somebody"- в памет на Соломон Бърг - кралят на соула
Всеки има нужда някой да обича.
(Не да притежава.)
Всеки (миг поне) някому се врича.
(После го предава...) ...
Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моят - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
Гледах те, но нямах сили да ти кажа,
колко много означаваш ти.
Гледах те, знаейки, че заминаваш,
без да чуеш как сърцето ми тупти!
Без да знаеш колко те обичам, ...
"В Сахара вятърът става сутрин със слънцето
и заспива с неговото залязване."
арабска поговорка
Небето облече медно-червената си рокля,
обърна гръб на Земята и тя посърна. ...
Прочитайки стихотворението на ivanleko91/Ангел/ "Как така, Другари...",
се сетих за една моя творба, която написах в далечната 1984 година,
пет години преди началото на големите надежди.
О, време на измислени величия!
О, тихо време на неосъзнати, ...