Сърцето ù ще затупти отново и пак ще се почувства живо...
Ще има белези от болка, която ти му причини...
И тази болка ще го тъпче и ден след ден ще го убива,
но най- накрая ще забрави, че в него беше само ти...
Сърцето ù ще се раздава на други хора, без да крие, ...
А аз чета странни статии в пресата -
че водата чувала музика,
че имали чувства прасетата...
И още куп измислени глупости...
И чета на поетите болката, ...
(Посветено на Моето слънчице Дидо! Обичам те!!!)
Що е любов дълго аз се питах
и под дърво и камък търсих я в света!
Що любов е и дали я аз изпитах
питах се всяка вечер под звездите в нощта! ...
От стъпките на босото ми детство
врабци крадат си гроздови зърна,
не спя, нахално свети ми луната
нащърбена, отслабнала и зла.
Събрах ти в шепи мъничко от тях, ...
И какво от това, че съм умна жена
и не вярвам във приказни феи,
нито в златната рибка и в принца-мечта
и че плевелът е орхидея.
И какво от това, че съм силна жена, ...
Кога реши и мен да ме презираш?
В ниското си паднала, в боклука.
Хареса ти подметките да ближеш,
плетеш интриги, иначе е скука...
Ехидният ти поглед се забива, ...
Как да ти помогна, мила,
болестта жестока да победиш?
Разстояние ни дели - как да ти дам сила
да не се предаваш, а да се държиш.
Твоята болка не зная ...
Клета казън кръв в косите сплела.
Ален мак в море венци оплела.
Лешояди лакомо са закръжали.
И в небето над девойки се събрали.
Алчни ятагани дебнели честта им. ...
Камбаната ми бие пак повторно:
"Живей, дете. Не чакай, а живей."
Повтаря постоянно, неуморно:
"Върви - с любовта си някой сгрей.
Мечтите ти докрай ги изпълнявай ...
Не ме обичай, ако чувстваш страх
или от мене тайно се срамуваш.
Вярно е, ще заприличаш на глупак,
но аз глупаци много съм жадувала.
С глупаци дълго време поживях, ...
Всяка вечер до мене щом се сгушиш
и ме завардиш с дъха си топъл,
аз тихо ставам цигара да изпуша
и да стъпча оня демоничен вопъл,
който към други светове ме носи ...
Разпалени са ти свещичките, горят.
Пронизват ми душата с пламък.
Зениците ти, впити в мен, изгарят,
преграда помежду ни, че не трябва...
със шепот тих, от устните отронен , ...
Когато бяла е нощта - ела!
Луната-грозд е станала на вино,
а погледите - слети във вълна -
копнежно и безкрайно синьо...!
Не чакай повик или знак! Ела! ...
Като слънце огря душата ми,
озари я с неземна светлина!
Ти бе тази, която години очаквах,
о, моя мюбима, прекрасна жена!
Вълшебнице моя, дар небесен, ...
Откривам те в изгърбените сенки на града,
в раздиращия алт на тишината,
във мидена раздумка край брега,
в дъждовна мацаница по стъклата,
във ситите тела на локвите, ...