Poesía de autores contemporáneos
Сезонна България 🇧🇬
когато те завива в люта зима.
За тази белота аз бих умрял.
Българийо, добре е, че те има.
През пролетта с Божествен аромат ...
Любов по време на танци 🇧🇬
в Ню Мексико на оня площад
с бели фонтани и тънки сенки
на екскурзоводи със нозе,
по-червени от кетчуп. ...
Носталгия 🇧🇬
слънцето мрежа плете,
детството ми да улови...
Уви...
хайку 🇧🇬
сякаш под възглавницата ми
котки се любят
Отломки от гордост 🇧🇬
за едничката ласка, по милост дарена -
достатъчно нощи навънка прекарах,
в очакване трошица от обич да взема.
Не искам да бъда робиня на преходно - ...
Амнезия 🇧🇬
пред тях заставам, блъска мисълта
по вярата - кристално огледало,
опитва се да счупи нежността ми...
В огледалата дълго се оглеждам, ...
На масата един човек заспива 🇧🇬
И с дрямката усилено се бори,
но лакътят накрая се подвива
и разумът отстъпва пред умората...
В съседство двама млади се целуват, ...
Чу ли? 🇧🇬
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.
Тогава всички спят, но от небето ...
Писмо до Мама 🇧🇬
Красива си, но не защото
топи се залез в погледа ти свят.
И не заради пламъка в очите,
където сви гнездо и свян, и грях. ...
Кой си ти? 🇧🇬
и сърцето ми разби,
но как така успя
да запазиш мнението ми -
за теб... ...
Сърце 🇧🇬
Разкрепостена младост, шепот тих.
Вървейки в сън безкраен, тунелът шепти:
„Подарявам ти аз тоя стих,
подарявам го аз на душата, дето хрипти. ...
Без клетка 🇧🇬
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото.
И разпръсва се клетката ...
На дъщеря ми 🇧🇬
с дъх плодово-млечен и дълги ресници;
с тъничко телце, свито на кравайче,
сладичко ми спинкаш като горско зайче!
Кротичка си, миличка, само във съня си - ...