Просто човек
Сега, когато ме е страх само от страха,
ще погледна в бездната, преди тя да погледне във мене.
И, пълзейки, ще достигна до върха,
оставяйки света в краката ми да стене. ...
Къде изчезнахте, герои наши?
Нима покри ви вехтошарски прах?
Нима дори Херакъл от джуджета се уплаши,
натрупали пари от хорски крах?
Какви легенди днешни да разкажем на децата? ...
Безсънна е нощта, почти бездънна.
А аз ще ти разкажа тъжна истина.
За детството, което е изгубено,
и липсата, залепнала на устната.
Не казвай нищо. Просто слушай. ...
От тези две пера криле не стават.
Опитвах, скачах – все едно и също -
под дървото на парчета падам
и грабливи птици ме разкъсват.
Все един и същи ми е лупингът - ...
Светът е цял един пазар -
оглеждаш се, харесваш си, купуваш.
Животът, дето вземаш го за дар,
да знаеш само колко скъпо струва...
И толкоз, толкоз много стока! ...
Остана ми за днес присъда,
да бъда онзи непризнат поет,
който не успя да те пропъди
от света му, безмилостно превзет.
Остана ми едно платно (съдрано), ...
В галоп неспирен, сред моторен вой,
по улиците, чаткайки с копита,
дъждът препусна. И удави той
в крайпътни локви вечерта сърдита.
Нощта прегръща бавно равнината, ...
Не ти отива ролята на Кай,
да ти приличам мъничко на Герда,
е, приказката е със хубав край,
но аз се уморих да те преследвам.
Виж, Снежната Кралица ми харесва, ...
Не беше сън! За мене бе победа!
И радвах се, че съм останал жив...
Но още помня как смъртта ме гледа
от дулото със блясък тъмносив...
Две зли очи зад мерника присвити, ...
Боли ме,когато до мене те няма,
но още по-силно боли, когато до мене си,
защото аз зная, че утре далеч ще си ти.
И пак в душата тъмно ще бъде,
ще ми иде пак да крещя: ...
От всички дни най-свят си ти, Великден,
на най-безкористната обич скъп олтар,
в сърцето носим символа твой свиден
и знаем, че това е най-безценен дар.
На този ден земята грее щастлива, ...
О, Животе! Нямаш ли съвест в теб да гори?
Как без пощада разбиваш човешки мечти?
Няма ли милост в твойта душа,
че пак опустошаваш всичко по света?
Животът, без да искаш, продължава ...
"Тъжна съм, Обич! Ти пак си отиваш...
Някак безплътно се губиш в мъглата...
Шмугваш се в първата уличка крива
и ме оставяш сама с тишината."
"Как не си спомняш, че ти ме намрази?! ...
Пожелах си гнездо – и подирих наоколо слама,
стиска лепкава кал и забравена в стомни вода.
Търсех миг - за подслон. И надеждица – капчици само...
Газех в гъстото блато сред воя на жаби стада.
Сплитах снопи камъш и не знаех ни ден ли е, нощ ли... ...