Poesía de autores contemporáneos
Миралай Тефик бей 🇧🇬
Студът, като знаме, въжето със бримка развя.
Заптиета прегърбени дебнеха в нищото скрити.
Над бесилото гарван опелото си закрещя...
Три дни го моли: „Подпиши свободата, човече!” ...
Спомен за баща ми 🇧🇬
след тежък ден, прегърбен от неволи,
и строгият ти поглед е сломен,
за капчица спокойствие ме молиш.
Във моя спомен прегръщаш ме с умора ...
Да вдъхнем 🇧🇬
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали увереността.
Забравяме за ...
И ухае на живот... 🇧🇬
пъстър и засмян,
китни губери тъче
пролетният стан.
Шепне стих - небесен дар ...
Мравчицата мърда със мустачета 🇧🇬
търси си стотинки и петачета.
След това от някой автомат
с тях ще купи вафла, шоколад,
мед на прах и всякакви подправки, ...
След любовното предателство... отговор 🇧🇬
От думи и чувства, от разум преди всичко дори,
пропука се моето утре, но в мен не зная защо не вали.
Не е гръмотевично сиво, добри облаци, сякаш барут
в ъгъла на небе са се свили в светъл огромен редут. ...
Прераждане 🇧🇬
Не връщай се,
защото ослепях!
Забрави ме,
защото оглупях! ...
Онези някои 🇧🇬
се връщаш за каквото и да е.
И защо зад всяко непознато име мисля,
че виждам точно теб?
Ние никога не продължаваме напред. ...
Съдбата ли??? 🇧🇬
дали бихме искали да я променим???
Ще се сбъднат ли мечтите ни,
или от това, което разберем, ще се намразим???
Съдбата ли е тази, която ни води, ...
Пламък от миналото 🇧🇬
Призрачни стъпки, сякаш вали.
Натежали клони от нашите мечти,
свири вятърът, но сякаш мълчи.
Вслушай се в спомена и тихо се замисли ...
Тя е Любов такава... 🇧🇬
Откъде ми я прати, Боже,
тая Любов неведома,
като джунгла е неизбродна
и като мрак непрогледна... ...
Част от мен 🇧🇬
Затръшва се след мен вратата.
Това бе то, което искаше, нали?
Лутам се сега ранен в неяснотата.
Дори не знам къде отивам! ...